Днес разбрах, че 2013г. според китайския календар е година на змията. По-любопитен обаче ми стана коментар, че този обичай – всяка година да е посветена на определено животно, цвят и/или стихия, може би е взаимстван от календара на прабългарите. Дали е истина или не, не мога да кажа, но е сигурно че имаме много древни обичаи и традиции които с времето сме забравили или направо игнорарли. Но всяка общност има нужда от традиции и когато непомни собствените търсим чуждите, няма лошо да, но може би се получава схемата: Варна – Бургас, през София 😉 Е пасажери, предлагам директен полет.

Днес е Бъдни вечер и едно е сигурно – това е семеен празник. От тук на татък обаче вариациите за честване стават безброй и то основно на тема – кулинария. Като напишете в най-популярните търсачки „Бъдни вечер“ ако не на първо, то на второ и следващо място ще ви изскочат рецепти за празничната трапеза. Обяснимо – съществена част от обреда е вечерята, но покрай нея има редица други любопитни обреди. Направих нещо като викторина на по-популярните практики около Бъдни вечер, признавам 90% ми бяха неизвестни, но се надявам, лека полека да навлязат в семейната ни традиция и да станат достойна конкуренция на празничната гощавка.
Преди да се седне на трапезата най-възрастния в дома (мъж или жена):
а) прикадява трапезата, дома, двора и обора с тамян за да се прогонят злите и нечисти сили от дома.
б) източва чаша червено вино и полива здравеца в градината
в) премита обора

В християнските обреди всеки или почти всеки празник, честване или почитане започва с прикадяване с тамян, чийто фини малки частици витаят във въздуха дълго след като прикадяването е свършило и действат като продължителен инхалатор на белите дробове. Е и тук си има значение конкретната рецепта за приготвянето на тамяна, за да е полезен за здравето, а не просто да умиришете къщата. Подробности може да намерите тук. Е на никой не му е излишно подсилване на здравето, така че аз съм твърдо за обичаят да остане.

Подобна роля има всъщност и друг характерен за Бъдни вечер обичай:
а) запалването на благоуханна свещ
б) запалването на специално дърво – бъдник
в) запалването на метлата на домакинята

Бъдника е голяма цепеница или пън от круша, дъб или бук, в средата на който се прави вдлъбнатина и в нея се излива вино, тамян и зехтин, отгоре се запечатва с восък. Тока направения бъдник се запалва от стопанина, и с него се разбърква огнището, наричайки следните слова: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“. После се поставя единия край на бъдника в огъня, за да може цяла нощ да гори и да поддържа огъня. Всъщност този обичай е славянски (езически) и се правел когато се очаквало да се роди дете, запалвайки това обредно дърво мъжът гонел духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещици. А може би просто създавал по-здрава среда за родилката. Аз гласувам „за“ и при този ритуал, дори и да не раждате в къщи на Бъдни вечер.

Стигаме най-после и до трапезата, където броят на гозбите е точно определен:
а) 3, 5 или 7
б) 7, 9 или 12
в) 5, 7 или 9
Гозбите трябва да са постни, а броят им колкото са дните в седмицата (7) или колкото са месеците бременност (9) или месеците в годината (12). На трапезата се слагат всичко онова което е произведено през годината: ядки, мед, плодове, жито, вино, ракия и др. полезни храни 🙂 Задължително трябва да има пита (с пара). Преди да се почне гощавката стопанката казва молитва или ако предпочитате благодари за доброто и пожелава хубави неща, след което разчупва питата.

Първото парче се слага за Богородица – поставя се пред иконата й в дома. Твърдо „за“ молитвата, няма нищо по-хубаво от това да се подсетим за доброто което ни се е случило и да го призовем отново. За питата … не знам какво е практичното обяснение, но дълбоко уважавам всяка жена която е изтърпяла родилните мъки особено ако са били 4 дни.


Какво още е важно за трапезата:
а) колкото по-рано се седне, толкова по-рано ще узреят житата (или в съвременния вариант, ще изкарате пари за зимнина а някои и за частен самолет)
б) никой не трябва да става от масата докато трае вечерята
в) масата не се раздига защото тази вечер починалите близки навестяват живите и трябва да има с какво и те да се нагостят
Е тук имаме триединство и трите са част от традицията. За някои неща всъщност не е нужно да имаме обяснение, може би още нему е дошло времето. А до тогава, нека помни обредите, защото точно те правят различават празника от делника и го правят специален.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.