Темата с боклука, разделното му събиране и рециклиране е толкова дълбока и често пъти миризлива, че много хора избягват да се замислят по този въпрос. Но на мен си ми е любима, защото рециклирането е цял един нов свят, в който искаме или не вече живеем. Най-елементарното рециклиране е да вземем една използвана и изхвърлена в жълтия контейнер найлонова торбичка и от нея да направи нова найлонова торбичка. Това например се прави във Велико Търново, където се намира най-големия у нас завод за преработка на използвани изделия от пластмаса, найлон и сходните им продукти. Ето една съвременна причина Велико Търново, да е наистина «Велико». Друга такава съвременна причина е и политиката в града за такса смет на предприятията, за която вече писах тук.

И обратно към найлона, който бълваме ежедневно и въпреки това великотърновският завод внася чужд боклук за да може да използва капацитета си. Темата за проблемите ни с разделното събиране на боклука е доста голяма и доста дъвкана, и въпреки това аз все още нямам логично обяснение, защо тези които изхвърляме разделно сме все още малцинство. И докато българите сме все още на етап: стара найлонова торбичка -> рециклиране -> нова найлонова торбичка, на вън хората не си поплюват и правят истински чудеса.

Нека направим следния експеримент, затворете си очите и си представете съдържанието на един жълт контейнер. Сега си помислете, какво може да бъде направено от този боклук след като бъде рециклиран. Ако в съзнанието ви изникне нещо наистина щуро и ново, предлагам веднага да се свържете със завода във Велико Търново и да им предложите идеята. Но ако не се сещате за нищо и боклука все още си стои боклук, нека почерпим опит от напредналите по темата.

Сега пак си представете всичкия найлон и пластмаса които бълваме и после отворете очи и вижте това:

Доста е трудно, човек да повярва, че тези бански са направен от преработен стар найлон и полиестер, но хората го правят без да се замислят. Идеята на американската компания производител на еко банските не е сложна. Обикалят по плажовете, водните басейни и водните пътища в региона и ги почистват от нежеланите найлони. И те не са единствените с такава бизнес политика, партньори са им фирма производител на тъкани от 100% рециклирани продукти и друга, която произвежда щадящи природата облекла и аксесоари. Всички те участват с кампании за почистване на океана.

Като се замисля, ако някой ми каже «Хайде да почистим плажа, а от събрания боклука после ще се направят бански» ще се навия. Е в първия момент може би няма да повярвам, но на второ четене идеята звучи доста добра. Обикновено почистваме някой парк, плаж или градинка, но за нас боклука си остава боклук. Всъщност отпадъците са ресурс, който може и трябва да използваме за производството на нови, хубави и потребни неща. А какво по-хубаво от тези бански, питам аз.

Всъщност от найлоновите торбички могат да бъдат направени много неща. Банските са само началото.