Всеки път когато мия чиниите си представям една и съща гледка – разпадащите се късчета дунапрен на гъба стояла на слънце. И най-малкият полъх на вятъра ги разнася по тревички, камъчета и най-сладкото – из почвата. Полепват там след първия дъжд и стават неизменна част от земята – тази наша благодат, от която искаме чиста и здравословна храна. Знам, че миенето на чинии с конвенционална гъба за съдове и визуализирането на разпадащите се песъчинки полиуретан влизащи в доматите и краставиците ми граничи с фобия, мания, параноя или друго популярно съвременно състояние. Но и откриването в градината ми на сезали, найлони и парчета пластмаса от преди 50 – 60 години (наследство от предишните собственици на имота) не ми помагат много по повод моята мания за разпадащата се гъба за миене на съдове. Много време ми отне да реша да потърся алтернатива, а самото търсене ми коства тежък физически труд – час зад компютъра. Бях изненадана, че има не само една, две или три възможности. Ето моят опит до тук и това, което ми предстои да опитам.

Луфа
Макар и да звучи като име на герой от анимационен филм, „Луфа“ всъщност е едногодишно стелещо се растение от семейство Тиквови. Произхожда от Югоизточна Азия и е с цилиндрична или ръбеста форма. И преди съвсем да е заприличало на фантастичен филм, спирам с детайлите за отглеждането й. Ако ви минава порочната мисъл да си я отглеждате на терасата или в двора, да знаете, че може – отглежда се и в България, ето тук прочетете повече за растението луфа.

Как процедирах аз, в борбата с конвенционалната кухненска гъба. Закупих си луфа от olx, от тази обява. Пристигна в този вид.

Премерих колко голям ми е захвата на дланта и си отрязах толкова широко парче.

След това го напоих добре и изчаках луфата да си възвърне нормалния „тръбен“ вид.

О изненада, доста неудобно стана за мен – явно не съм достатъчно добра на канадска борба, защото не ми беше много комфортно да стискам толкова силно и да мия. За някой не толкова хилав в ръцете може да си е напълно ок.

Но докато имам нож в ръка, никога не падам духом. Срязах кръгчето на половина и о чудо, стана удобно за ръката.


До тук добре, ами сега да видим как точно се мие с това чудо на природата – буквално. Полях с разредено пробиотично веро опитах се да стисна и предизвикам пяна, древен навик при миенето с конвенционална кухненска гъба. Пяна има, но се появява чак като почнете да миете самите съдове. Срязана на половина гъбата от луфа е истински удобна за миене на всякакви засукани ръбчета, поради нейните си засукани ръбчета – това гънките по капаците на кутии, процепите около дръжките на тенджерите, ръбовете на бурканчетата или пък дъното им, справя се чудесно. И точно в такива случаи твърдостта й е незаменим помощник. Определено се държи различно по време на миене, но ако не сте твърде възрастни за да променяте навиците си – предизвикайте се и пробвайте.

Четка за съдове

Тази четка за съдове е напълно биоразградима – буков корпус и косъмчета с растителен произход, от роднина на агавето, по известен сред мексиканските среди, като тампико. Размерът й е перфектен, поне за моята ръка: около 5,5 см в диаметър и приблизително 4,5 см във височина (заедно с косъмчетата). Привикването към нея протече така: веднага. Сля се с ръката ми и станах като един Едуард ножиците, но с четки накрая.

Ако искате да се сдобиете с нещо такова, срещу 5.71 лв. без доставката може да си я закупите от тук. Изключително е подходяща за миене на решетъчни лъжици, рендетата, тенджери за варене на пара, гевгири и всичко що има дупки по себе си. За чиниите, тенджерите и тавите е напълно ясно – супер бързо покрива големи пространства, с приборите също се справя лесно. Единственото неудобство са чашите – ако искате да имате чисти такива, тогава само тази четка за миене на съдове не е достатъчна. Комбинирайте я или с луфа или с третия кандидат квартирант за вашата кухненска мивка.

Домашна „гъба“ за съдове

Имате поне бегли познания за това що е игла и конец и как се ползват? То тогава може да си направите идеалната за вашата ръка разградима кухненска „гъба“. Е няма да е точно гъба, но пък ще е кухненска – нужно ви е само ненужно парче плат или още по-добре част от дреха, която се чудите какво да правите. За предпочитане е вашата парцалена кухненска гъба за съдове да е от хавлиената тъкан, но всичко що е памук, ще свърши работа. Преценете колко твърда я искате и с какви размери и форма. След това кълцайте и шийте, колкото и както можете. Направете един правоъгълник зашийте го по краищата, като оставите малка дупка. Използвайте я за да напълните джоба с парченца тъкан (плат нали, да не стане грешка 😉 ), след това зашийте дупката. Друг вариант е просто да сгъвате плата, докато придобие подходяща форма и дебелина, поръбвате и готово. Една еретична мисъл, която още не съм реализирала е да направя платнян джоб и да го напълня с наситнена луфа.

Това е моята свята тройца заместваща кухненската гъба от дунапрен и успокояваща фобията ми за разпадащ се полиуретан попадащ в натурално чистите ми зеленчуци. Обичам всеки един от тези варианти, макар към момента да наблягам на луфата.

Ако всичко това ви се струва твърде авангардно, да не кажете направо откачено, то не се отказвайте има и готови купешки алтернативи, които визуално на 100% заместват отровните кухненски гъби, но са и на 100% разградими. Не съм ги ползвала, но изглеждат доста конвенционално, та подозирам ще са добър заместител за пристрастените към удобството на порестата структура на полиуретана и изобилието от пяна.

Още идеи и вдъхновение за живот без отпадък може да черпите от вече станалата ми любимата група във фейсбук 0 waste.bg (zero waste living или живот с нулев отпадък) А за тези, които са се отказали от социалните мрежи, се надявам и аз да помогна с каквото мога в борбата срещу буклука с който сме свикнали, но можем лесно да си спестим.