Наистина отдавна не е ставало дума за животните. Та си мисля, че в контекста на всички празници и политически събития които по-скоро максимално ни доближават до животинското отколкото до човешкото е крайно време да вметна туй онуй за животните. Разбира се изводите си прави всеки сам за себе си аз не си и помислям да влияя 🙂

Днес ще отскочим на гости до дома на дузина птички и пчелички – образно и не съвсем.

Трудно нещо е обаче да влезе човек в дома на червената европейка мравка особено на кану. Тези уникални насекоми строят мравуняци като всички останали с разлика единствено в размерите. Например ако самите имат телца с размер до 1 см., колониите им достигнат височина от 2 метра и ширина при основата от 5 метра или мащаба е нещо от рода на 1:200. За сравнение ако приемем че ние хората имаме среден ръст около 1,8 метра, и вземем за ориентир най-високите сгради около 2000 г. се получава приблизително същия мащаб. Интересно обаче, че ако на нас са ни трябвали няколко хилядолетия за да достигнем до това ниво на строителство, при мравките нещата са малко по-естествени и бързи.

Но да не се депресираме от червената мравка много ви се моля 🙂 Само ще добавя, че при тяхното строителство има нещо по-мащабно от „фасадата“ и размерите, а именно системата от тунели в които едва ли ние с вас без сателитна навигация ще се оправим, но по-същественото е че и дъждовната вода не може да се оправи. Така са проектирани, че водата просто да не достига до основните галерии – математика, физиката и изобщо доста наука има в тия едносантиметрови животинки които използват само собствените си колективни сили и възможностите им дадени от природата като това да повдигат строителни материали тежащи 40 пъти повече от тяхното собствено тегло … хей да не би да имат пръст в построяването на пирамидите? Кой знае може да са подшушнали някой друга идея на фараон Хуфу.

И продължаваме с пътешествието из поучителния свят на насекомите. Отскачаме до дома на едни братовчеди на мравките, а именно термитите в Австралия от които ще понаучим малко повече за вентилационни и климатични системи на сградите. Между впрочем вече прилагани от по-напредничавите архитекти като Mick Pearce и негови Eastgate Center в Зимбабве, за който стана дума в една от по-старите статии в eko-exo (виж тук). На кратка с какво термита е по-умен от мен (и простете ако подценявам ситуацията) и вас. В термитника се поддържа една постоянна и комфортна температура за живеене, ако на вън амплитудата на градусите е от 3 до 38, то вътре се запазват постоянните 31 – е аз предпочитам 23 градуса, но все пак не съм термит. По-интересното обаче е че този вентилационен феномен на природата – термитника се състои от система отвори и галерии. В основата на термитника има стратегически разположени отвори, през които влиза свеж въздух, който от своя страна избутва нагоре застоялия топъл въздух. Изпод земята в термитника навлиза хладен въздух и циркулира в неговите галерии и килийки. Термитите отпушват и запушват различните отвори в зависимост от нуждата, за да се поддържа постоянна температура. Това е важно за растежа на един вид гъби, отглеждан от термитите като тяхна основна храна. Е липсва им малко автоматизация на процеса, но иначе определено се справят отлично.

Е не трябва да подценяваме и размерите на градежите им които се състоят само от пръст и слюнка. Ако видите поле осеяно от плоски скулптури с височина до 6 метра обитавана от някакви си 2 – 3 милиона термити заедно. Е ние вярно сме около 6 – 7 милиона и може би за това ни е малкооо по-трудно да сме „заедно“.

Оставаме в Австралия и отиваме на гости на птицата шалашник (Chlamydera nuchalis) като стискаме палци да е в размножителен период, когато строи „любовна квартира“ за себе си и своята избраница. Е и при тези птици нещата са сходни като при нас хората, всъщност женската избира мъжки и то по доста прагматични признаци, а именно колкото по-атрактивно е построеното гнездо, толкова по-големи са шансовете да си хване „момиче“. В някои отношения за жалост още си приличаме твърде много с животните 🙂 Но все пак мъжкия шалашник е уникален строител, който импровизира и от основната конструкция от сложно сплетени клонки влага доста въображение за да го разкраси с наличните ресурси: семена, цветове, плодове, дори боклуци от нас хората.

Има още не малко примери като пчелите, бобрите и какви ли не още насекоми, бозайници, птици. Но генералния извод е, че те знаят а ние можем да се учим. Това ни е основното предимство, а дали ще се поучим от техния опит, от собствения ни такъв и вземем най-доброто от успехите и неуспехите си зависи от нас. Ние решаваме!
И това последното няма нищо общо с приближаващите евроизбори 😉