Чудех се дали изобщо да подхващам темата: “Каква я свърших тази година с чистенето”, обаче се оказа че има смисъл. Тази година с колегите се организирахме и в събота 12 май се включихме в кампанията “Да изчистим България за един ден”. Идеята беше да се изчисти около офиса, който се намира в морската градина. Признавам си първоначално бях много скептична, все пак всяка година Община Варна отделя не малко средства за поддръжка на Морската градина, която не изглежда никак зле. Обаче под лъскавия цeлофан мирише на гнило. Всъщност бях в дълбока заблуда и работа имаше достатъчно.

Зелено, свежо и красиво. Но пролетта умело прикрива всичкия боклук и гнилоч сред храстите, дърветата и увивните растения. Подбрала съм само няколко примера за “преди” и “след” почистването, но мисля че са напълно достатъчни.

Равносметката бе 29 чувала, а изводите не много добри, щом най-поддържаните зелени площи в туристически град като Варна крият толкова боклук. И представете си колко щяха да бъдат чувалите, ако почистването бе преварило буйното раззеленяване на тревите и храстите, което скрива огромната част от разпиляния на вън боклук.
Разбира се за да има успех една медийна кампания, трябва да се подбере хубав слънчев ден в който няма да вали, на какъвто наистина случихме. Но оставам с дълбокото убеждение, че почистването трябва да се върши преди тревата да стигне до коляно и кърлежите да живвнат. Аз успях да си лепна два такива сладура, единия го хванах преди да е започнал обядва си с мен, но втория явно вече бе започнал гощавката. И все пак ако ме питате има ли смисъл от подобни кампании, които напомнят за проблема с боклука по улиците и градинките и пробват временно да го решат? Бих отговорила: Защо пък не, щом ще си легна с чиста съвест макар и във все така мръсния си квартал.

Е до нови скорошни срещи с уличните сметища. Пожелавам ви една чиста седмица, в която всички ползват контейнерите за смет. Няма лошо да си помечтаем 😉