В редовете по-долу ще ви представя една алтернатива на традиционните бижута, на традиционното ювелирно изкуство, на стандартното мислене и възприемане на околния свят, природата и боклука, ценното и безценното – ще ви представя една частица от живота на Боян, наричан кратко Боби и надявам се все по-известен като bobithebob.

Костилки от всякакъв вид, форма и цвят Боби превръща в бижута и не само. Използва още палки от барабани, скейтборд дъски, билярдни щеки, пръчици от китайски ресторант, дървении, железарии и изобщо каквото боклука му донеса. Работата е от всякъде reuse – reduce – и най-вече Recicle. Как да не позеленея от кеф и да не използвам жаргон на воля. Ама все пак на боклука му приляга да сме откровенни, да сме себе си и да сме на чисто със себе си.

Откакто открих неговото ателие на ул.Шейново 17 във Варна искам да споделя с всеки за костилките, за бижутата, за Боби…. Хмц всъщност правя едно уточнение искам да споделя на всеки, който има отношение към света и природата, който му пука какво носи по себе си, всеки който цени въображението и обича подаръците. Ама не онези претупаните подаръци, а избраните със старание, в които има наистина късче любов от този който го дарява и онзи който е вградил част от себе си създавайки го. Ех тази любов към боклука ♥!

Тъй като съм тотално възхитена от видяното и искам всячески да ви запаля, дано не ви звуча прекалено префърцунено. Най-много да ви звуча малко неадекватно, но разговора с Боби е толкова истински, че ще оправи нещата. Пръц:

И разбира се почвам с малко разпит за него, без дори и да подозирам какво ще изскочи от там.
От кога се занимаваш със семки и костилки?
Магазина го имам от две години и половина. Иначе от 2000г. може би. В началото изцяло непрофесионално. Всичко тръгна от една броеница от маслини на един приятел. Той попадна в затвора, това е ’98 година. Вкараха го в затвора и той излезе от там с една броеница от маслини, от костилките им. Това излезе, че е затворническа практика, защото хората имат прекалено много време за губене там. За всеки обяд им дават по 3 маслини примерно. Костилките се събират, изшкурват се на стената след това се нанизват на въженца и си правят броеница. Той излезе с такава броеница. И аз много се впечатлих, простооооо. Не знам защо. Не, че е затворническа – просто много ми хареса. Нищо религиозно не влагам в тези неща. Други неща влагам в интерес на истината. Но да караме по ред.

Броеницата за мен лично е да пресъздаваш физическия образ на нематериални неща. В смисъл, когато се молиш: Там …Татко, Отец, Господи помогни ми. Майка Тереза, Синът й, зачатието, и хиляди молитви … аз не ги знам и нямам идея и всяка една дума или словосъчетание от думи се хваща едно зърно от броеницата. Обаче това са думи, нито си ги виждал тези неща за които говориш, на които се молиш. По този начин ти все едно правиш материален образ на хората към които се обръщаш. И това лично за мен, аз чисто психологически си го обяснявам, може би затова е излязла броеницата. Нямам идея защо е излязла, но е свързана религиозно. Но там нататък, моята идея е … Не говоря на никой. Говоря на себе си. Ако си казвам изобщо нещо. Аз само броя. Предимно ги броя.

Това за броеницата, признавам си не го знаех. Добър ли си с броеницата?
Човекът, който може най-много да върти броеницата е този, който може да води абсолютно съзнателен разговор с теб и през другото време с другата ръка да не изтърва броя на зърната на броеницата. Разбираш ли?!? Разделя двете полукълба на две. Това е по същия начин, нещо подобно като да свириш на пияно или на барабани с двете си ръце и краката. Обаче там дейността е абсолютно една и съща – ти се занимаваш изцяло с музиката. А тук имаш две различни теми, едната изисква абсолютна точност, нали за броенето. А другата изисква абсолютна актуалност за разговора. Аз съм пробвал да го правя, но общо взето, много зависи от сложността на разговора. Много е трудно според мен. Нали ти казвам, аз съм успявал да стигна, да водя някакъв разговор. Обаче, ако участваш с по една дума “да”, “добре”. Работите минават. Става. Но ако трябва тия думи, които в момента ти ги казвам, и аз тука да си въртя и да кажеш “На, кое число си?” … Съжалявам, не съм толкова възвишен. Нямам такова, голямо съзнание или как.

Кажи ми как стигна до костилките, какво си работил преди да откриеш ателието?
Много работи. Бях все едни управители. Срещи с партньори. Чужбини. Изложения. Ей такива неща. Само че осъзнах в един момент, че аз не харесвам това което правя.

И защо изведнъж изкуството?
Изкуството винаги е било по някакъв начин част от мен. Музиката е част от мен от малък. Свиря в група – Indignity.

На какво свириш?
На бас китара, която вече я нямам, защото в неделя ми разбиха ателието. Рисувам. Рисувам от малък, но рисувам и чисто непрофесионално. Не съм завършил никакви такива. Завършил съм гимназия, след това ВИНС-а. Изкуството за мен е било част от мен в абсолютно неглижиран вариант. Винаги съм драскал, винаги съм човъркал нещо с ръцете си, винаги съм измислял някакви работи, обаче никога с някаква ясна идея. И така стана, че аз вече много гердани бях направил, много броеници, много подаръци, много това, много онова. Само костилки, костилки. В началото почнах с маслини, след това открих дренките. Ей това е дренки (показва ми гердана си).

А как откриваш материалите?
Пробвам! Да видя това как изглежда. ”А харесва ми!” “Става!”, “Върви.”.

След като си пробвал и открил дадена костилка, дървесина, после как си събираш материала за бижутата?
А маслините си ги ям. (смее се).

Има ли приятели дето знаят, помагат?!?
Всичките знаят, обаче аз съм им казал, че не искам помощ защото си имам достатъчно. В смисъл в къщи сме си достатъчни трима човека – дъщеря ми, жена ми и аз. То някой ще си помисли, че ядем само маслини, но не е така. Просто се събират. Аз не мога да ги изработя толкова бързо, че да не мога да ги събера. Аз ги трупам, трупам. И един ден решавам, ще направя от тези хубави костилки това.

Разлика между костилките на различните видове маслини има ли?
Има. Има. Абсолютно. Има голяма разлика. Има значение и маринатата в която са потопени. Аз в последствие ги разбрах тия работи. Разбирам ги чисто структурно. Черните маслини не стават, каквато и черна маслина да ми дадат не става. Защото тя е стояла, много дълго време в оцет, сол и такива неща и тя вътре самото дърво се разкапва. Като трябва да я пробивам, тя направо се отваря. Вече знам, кои са ми най-приятни за работа, най-здравите кои са и общо взето гледам да работя с този тип.

снимка bobithebob

Добре, костилката от маслини, освен за гердани, за броеници, за бижута за нещо друго намерил ли си им приложение?
Костилката на маслината, между другото, може да пробваш в къщи като се прибереш, чупиш я като бадем и вътре има една ядка, която е изключително вкусна.

Сериозно?!?
В смисъл тя дъха на маслина, на зехтин. Много зависи от сорта на маслината и от маринатата и т.н. И от това кога е откъсната маслината. Защото може да е горчива ядката, може да е много приятна, солена и вкусна. Един приятел се побърка, цял ден чупихме костилки човек, на мен не ми остана материал (смее се). За друго не знам за какво може да се използва, аз я ползвам за това. Изкарвам красотата от боклука. Не вярвам, че всеки боклук може да бъде красив, ама.

Добре като стигнахме до боклука. Важна ли е за теб природата? Пука ли ти за природата?
Аааа човек. Луда ли си (усмихва се). Пука ми много ясно. Аз имам пепелник от вън от кокосов орех. Пише пепелник на него и изисквам от всичките си приятели, не че съм маняк, не искам да звуча маняшки. Но това с боклука си е дълг на всеки един от нас да бъде честен, чист пред себе си. А от там на татъка, това че плаща данъци и някой трябвало да чисти улицата… ок, така е. Но аз за мене си: Бъди чист пред себе си, пък след туй като е чисто и няма какво да изчистят, ще е още по-хубаво. Нали?!? Аз само днес от цигарите, които изпушвам, аз оставям една шепа полимер. Нали?!? Този полимер от моята шепичка, дето съм я хвърлил на боклука нищо не означава. Всмисъл, хората си отварят колите и си изсипват пепелника демонстративно, пък след това се правят на много големи защитниците на природата и после в неделя излизат да чистят. Там каквото беше, тъпите селски, клишарски кампании на тея мръсни капиталистически дружества и сдружения.

Врът, към моите вечни терзания: изхвърляш ли си боклука разделно?
Не!

Защо?
Защото къде да го изхвърля разделно? До нас няма контейнери? Дори и да го изхвърля разделно? Ти виждала ли си след това къде се събират разделните боклуци? Всичките ги изсипват на едно и също място! Даже и наскоро някой беше роптал и във фейсбук и го бях видял. Ей това е изтребител, трябва да изляза да го видя. Извинявай, голям фен съм на самолетите.

След изтребителя и след като аз съм си отбелязала да проверя въпроса с разделното извозване на боклука, се връщаме към бижутата. Ти ли си първия, който у нас майстори бижута от костилки?
Гердани от праскови и бадеми са правили още прабабите ни, като бижута. Имам клиенти, които са изпадали в екстаз, да видят че имам такива продукти. Защото прави асоциация със селото си и с пра баба си, която на времето е имала такъв накит. Разбираш ли? Иначе доколкото знам има една жена с мъжът си, в Созопол продава – оня ден ми казаха това нещо, която претендирала, че е първата в България, която се занимава с тия работи. Ок, нека си я има тая претенция. Тя е Созопол на улицата, а аз съм bobythebob и стоя във Варна и се изживявам, като голям арт творец (смее се).

снимка bobithebob

А това достатъчно ли ти е, че стоиш само във Варна? В смисъл справяш ли се само с това?
Не, човек. Аз съм пред самоубийство и пред съживяване и още едно самоубийство след това. Съвсем сериозно го казвам. Всмисъл тръгнах да ти казвам нещо много важно. Че изкуството, или там … на мен ми е много странно да се наричам там “арт” или от тези хора. Всъщност чергата определя емоционалното състояние на човек. Материалното определя, емоционалното. Щом един човек е осигурен материално, той ще почне да си мисли и за духовното. И там идва жалкия момент, че душата е над всичко, съзнание, енергия, трета звезда ми говори там от лява и такива глупости. И в крайна сметка, как може едни хартии и злата и материални неща, да определят това аз как се чувствам. Това е отвратително, това е човекът всъщност. Това е човека! Той слага  стойности и параметри на абсолютно всичко, за да може да разбира нещата. Той слага параметри и виж на това вселената е безкрайна, ама виждаш ли ми дясната и лявата ръка. Нали! Начало и край. Хората са просто прекалено ограничени. Съответно и аз! И от там идва тоя момент, който аз и разбирам и не. За това, че материалното определя духовното.

Клиентите какви са: варненци, туристи, мъже, жени, за подаръци? Интересни хора ли са?
Всякакви! Варненци и има много хора от други градове между другото, които се връщат всяко лято, като дойдат на почивка идват при мене. Няма значение, дали ще си купят нещо. Скоро имах такъв случай. Днес например едно момиче пак дойде. В Англия живее. Дойде пак, даже си запази две неща. Каза, че ще се върне по-късно. И и вярвам, че ще се върне. (докато правихме интервюто тя наистина се върна и даже имаха малък спор за заплащането, тя искаше да му даде повече от уговореното,  но той настояваше, че толкова й е казал по-рано и няма да вземе по-малко, по-надолу ще си говорим и за пари, ако си екстремист и искаш – дочети до край).

И какво търсят най-вече?
Те не знаят, какво е това тука. Те не разбират това нещо. Не, не аз имам проблем с правилното изразяване. С правилния мениджмънт, защото аз стоя тук зад бюрото – като работя съм силен. Обаче да се рекламирам, и да обяснявам, колко енергия съм бил вложил в това – на пълнолуние съм правил този гердан в 2 часа и 5 минути точно, когато минаваха три гларуса. Не, не, не! Сериозно! Нарочно ги казвам тези работи, защото хората обясняват точно по този начин.

И това продава?!?
И това продава! Да си бъркам толкова на дълбоко в чорапа, че да се чудя този чорап, чорапогащник ли е, какво е?!? И просто не мога да го правя. Аз трябва на всеки един гердан да имам обяснение, описание от какво е направен. Защото те влизат, виждат неща и като почна да обяснявам и те тогава започват да изпадат в лудост. То не могат да разберат как съществува такова нещо, защото те не са виждали. Те си представят, че това е боклук. Никой не си представя, че боклука може да изглежда толкова добре. И представен по този начин.

И като разберат купуват ли? Или им трябва време да осмислят, да съпреживеят?!?
Ами, някои си купуват и на момента, други се връщат след известно време. Трети изобщо не се връщат, а четвърти ме питат “Колко?” “Че аз ще си купя обувки, бе!”. Разбираш ли ме. Тъй че хора всякакви. Аз не мога да … нямам право да се сърдя на никой. Естествено, мога да си правя изводи, що за хора са отсрещните. И така.

Т.е. труда не се цени?
Ами…Виж сега, дори и да се цени. На никой не му се дават пари, ако ги няма особено. На мен ми е ясно, че ако за един гердан искам 40, 50 , 60 лева и за мен е много. Обаче аз съм го правил толкова часа и ….

Добре, колко време отнема да се направи един гердан например?
Най-елементарния например от маслини, с 40 броя костилки ги сложи от до … защото аз не мога да работя през цялото време очите ми се премрежват, пръстите ми се схващат. Ей такива стават, изправят се и не можеш да го сгънеш. Тендовагинит ми излезе на палеца. Това е болест на постоянното повтаряне на едно движение. В смисъл имам нужда от почивка, дори и за 10 минути да спра. Аз спирам. Затова казвам, ако обединя всичкото време за най-елементарния гердан от първата стъпка до последната ми трябват 4 часа гарантирани. И това е за най-елементарните, такива които лесно се работят.

Не лесно обработен какво значи?
Ей тука слагам една телена четка. Вземам костилката.

И всичко го правиш на ръка ли?
Всичко се прави на ръка. Ей тоя палец (левия), съм го пробивал с 1.5 милиметрово свредло – 5 пъти. То е много бързо, много безболезнено, нищо не усещаш. Но след това се хващаш за главата.

Та за обработката?!?
Първоначално те са остри, те завършват с връхче. Ето виж сега примерно тази костилка единия ъгъл е остър, другия също, но тук влиза костилката. Значи аз на остър ъгъл няма как да пробивам със свредло, нали?!? Трябва да има основа. Първо ги ошкурвам така, преди да почна да ги почиствам. Всичките една по една. След това всичките ги вземам, слагам свредлото и една по една бзъъъът. Като внимавам, да не я повредя. От там ги вземам, хващам една струна на китара. Нанизвам ги, всичките. Слагам телената четка на машинката. Пускам я да се върти и поднасям всяка една към телената четка. Брррррррррррр. Минавам ги всичките от тук, после ги завъртам от другата страна. И всъщност им изкарвам месото от процепите. Тази не е с голям релеф (показва ми костилки от маслина), но има такива които са с много силен релеф. Ето виж разликата, това са различни сортове. Преди го правих съвсем на ръка. И пръстите ти заминават. Тук съм имал по три кървави бразди.

И колко време ти отне докато стигна до по-чистия вариант?
Ами бащата на жена ми, ми подари тази машина. Тя е ръчно правена. От стара пералня Диана е двигателчето. Всичко е правено на ръка по машинката. Това за мен е изключително прогрес в бъдещето, аз като го получих … от там нататък процеса ми наистина се ускори. Не ме питай, колко време ми отнемаше преди това. Тогава не можех …, беше съвсем друго. Много по-трудно ставаше всичко

Има ли опция още повече да оптимизираш процеса? Да вкараш повече машини?!?
За машините, да мислил съм си, но специално за това тук не вярвам. Защото аз имам нужда от ръцете си, от гледна точка на това че дори и най-малкото променяне на ъгъла, аз дори и да съм с ръкавици няма да мога да го усетя. И затова не мога да работя и с ръкавици. В смисъл. Аз като сложа костилката на машината и натисна свредлото отгоре  и го видя че отива на някъде, правя лека компенсация от пръстите. Оп намирам си мястото и продължавам да пробивам. Ако я сложа на статична стойка и само бръъъъъ, бръъъ, бръъъ. Това означава, че аз ще си усложня процеса и ще увелича времето за разпробиване на една костилка  петорно. Защото трябва да я фиксирам, да я разпробия, след това да я обърна от другата страна, да фиксирам отново и да разпробия. Нали … прекалено е. А сега си ги слагам половината в шепата и дупча, дупча – хвърлям; дупча, дупча – хвърлям; дупча, дупча – хвърлям. Разбираш ли?!? Специално за този процес оптимизация не мисля, че може. Колкото и в съвременния свят да живее ме, пробвал съм варианти. Наистина, не е като да не съм пробвал. Че и в какво ли не съм ги слагал – няма. Просто ти имаш нужда от, от човешкото присъствие.

А любимия ти материал в момента, по принцип?!?
Не знам, в смисъл кое как ми харесва да изглежда и кое ми е любимо за работа са две различни неща. Например фурмите са ми много красиви,

обаче фурмите се работят изключително трудно, защото са много плътни. Те нямат ядка, то е една цяла костилка. Костилката на фурмата е по-скоро семе. Като житото. От нея излиза кълн, а не от ядката да излиза кълн. С фурмата е възможно да се работи, но е много по-трудно. Аз ги режа с диск. Тук не ме питай какво става?!?

Ако се докоснеш с пръст до въртящия диск ….
Докосвал съм се …

Уоу, е няма да те питам за подробности! Кое се появява първо, материала, идеята?!?
Идея нямам. Просто виждам я тази костилка и казвам: “Бахти, колко ме кефи тая костилка” и почвам да търся …. отварям кутията с хилядите торби. Гледай какво става тука. (и ми показва безброй много кустилки в тробички) И си казвам, ей от тея примерно ще го направя. Ей тия костилки са яки, цък, цък, цък. Как да го направя, и то си мисля само от къде да вляза – как да ги разпробия. За дизайн изобщо не мога да говоря. След това като ги обработя, изчистя, разпробия много идва дизайна. След разпробиването на някои им вземам ъглите за да не драскат. Някой път ги оставям квадратни умишлено. След това ги боядисвам с мастила.

Какво задължително казваш на хората които купуват бижутата ти?
Морската сол им разказва играта. След боядисването, шкуренето, варенето,  накрая задължително ги лакирам, но морската сол и слънцето … И да не влизат във водата, защото герданите бягат сами. Излизат! Като се цопнеш във водата, те просто изплуват и ти не го усещаш. Не е като пръстена да се опира на теб и да го усетиш. А ако го оставиш на слънце, той ще се сцепи, дори и лакиран да е тая костилка, това е дърво. Био елемент, как да го нарека, органична маса?!?

Мислил ли си си за масово производство, да те продават по МОЛ-овете и супермаркетите?
Аз не мога да бъда масов! Виж дори и да повторя моделите си 1:1, аз природата не мога да я повторя! Няма вариант. Костилките са като хората. На външен вид са еднакви, за едно и също нещо се използват, правят едно и също нещо, обаче отпечатъците им са съвсем различни. Разбираш ли? Природата, никога не е повторила себе си. Ама никога! Може да е 0,001% разликата, но ще я има. Ето това е интересното. И всъщност ти ако имаш същия гердан, като на комшията – повярвай ми нямаш същия гердан. Тоя гердан е правен само за тебе. Има такива хора, които идват и си поръчват гердан. Вече сме говорили по въпроса, той ми вярва, познава ме. И гердана е направен изцяло и само за него. Не е направен сложен там, някой да си го хареса. Не, че има нещо лошо в това, но има хора които си държат и които така се обвързват в герданите си. Аз например с този гердан … ако не го сложа, усещам че не е на мен. Има такива хора, които изпитват същите усещания и са идвали и са ми споделяли, че днес са си забравили гердана или са го загубили и ми  обясняват че не се чувстват добре. То е чисто психологически момент. Три деня няма да има гердан и ще забрави за него. Нали. Но не е там момента, става част от тебе. За мъжете специално говоря. Мъжете не са като жените да си сменят бижутата спрямо дрехите. И това нещо е все едно част от теб. То мирише на тебе, то се оцветява от тебе, потъмнява от тебе.

И пак да се върна към моите въпроси: Кой ти е любимия начин за придвижване в града?
Велосипед. Нямам кола. Имах една кола, леля ми я подари. Три години стоя пред нас, един път съм я карал. Варна е прекалено малка.

И не е извинение, че доскоро нямахме велоалея?!?
Ние нямаме велоалеи! Това да вземеш едни пари и да ги усвоиш и да “изсереш” с извинение едно нещо някъде само и само за да кажеш – ето изпълних вашите изисквания Европа, а пък в същото време да си видял, че плана градоустройствения изобщо не е направен за велоалея. Че свиваш пешеходците в ляво и в последствие ще създаваш изкуствен конфликт между пешеходци и велосипедисти. Никой не е виновен – нито едните, нито другите. Аз не се карам на никой, който варви по велоалеите. Сега ако има някой демонстративни, да получават си храната. Но общо взето ги заобикалям хората и нищо не им казвам. Майките с количките по същия начин – няма да си разбие количката и на детето да му падната пломбите дето ги няма все още. По тези тъпите тротоари. Това не е велоалея, това са пешеходни алеи.

А поддържаш ли връзка с други хора от други държави, които се занимават с такива неща?
Аз съм малко смотан в това отношение. Като се организират базари, на сила отивам. И след това не съжалявам, че съм отишъл. Всмисъл не ми се ходи, но като се върна се връщам доволен. Но като гледам не че се правя на различен, или на някакъв уникат. Но като гледам, другите. Те се събират радват се, пък аз нямам какво да им кажа. Не знам какво да ги питам. Не се асоциирам, по никакъв начин с никакви арт среди и ми е странно като ме наричат …

Човек на изкуството?!?
Ми да. Аз сигурно съм, но …. може би самочувствие не ми достига достатъчно.

С какви други материали работиш освен костилките, семките.
Виж сега това са малки от барабани нарязани, това са коркови тапи. Медна тел, сега напоследък правя едни опити. Кова, студено само с чука – бой. Това е филца от едно старо пиано. Това е орган. Подариха ми го от заведението отсреща. Шипчето на колана, глупости някакви, но като се представят по някакъв начин се получава. Тука от счупени скейтборд дъски. Това тук е от билярдни щеки. Друго какво, тези пръстени са от чемшир. А, ей тоя пръстен е от медна тръба на климатик, сгъвката (виж показалеца на снимката).

Друго какво, пирони. От пироните стават много готини пръстени. Палки за барабани, смокини, плод амаринт. Един изхвърли на боклука винтчета, болтчета.

А аз ползвам такива неща, всички елементи бяха отделно и аз ги свързах. Сега експериментирам със студено коване. Бой с чука! (смеем се).

Разговорът ни продължи още доста, обаче другите неща си ги открийте сами. Със сигурност ще има какво да научите и видите на място. Давам и два жокера по пътя ви към bobiThebob. А на него му желая от все сърце да продължава да твори чудеса от боклук, за което вярвам че помагат и готините клиенти, които се надявам по-често да наминават към Кукления тетър във Варна!

https://www.etsy.com/shop/bobithebob

https://www.facebook.com/bobithebob-231528023553745/?fref=ts

п.п. Ей съвсем щах да забравя да си изпрося: Ако някой, някога се чуди как да ме умилостиви, поглези или просто корумпира, приемам костилки под формата на всякакви Боби бижута. Благодаря за вниманието … и бижутата!