Четвъртък е, а така ми се ще времето да спре на петък вечер. С това усещане, че цял един нов уикенд е пред мен и някак всичко поне изглежда възможно. Обаче си е четвъртък и трябва да си го изживеем, ако може нека го изживеем приятно. Та ето ви нещо надявам се приятно, една мечта – моя си, но пък може да я споделим.

Вчера попаднах на следната снимка:

Кон – олицетворение на свобода, воля, динамика, копнеж… Обаче на мен тия неща отдавна не ми правят впечатление, защото семейството ми винаги е било свързано с конете, макар не и аз персонално. Да горната снимка е поредната “конска”, но успя да ме вдъхнови. Казах си: “Брей, това животно колко замечтано гледа” да не говорим за копнежа, който лъха – дано и вие го подушвате. Е, признавам не е много романтично използването на “коне” “мирис” в едно изречение, подробности. Та направо ми стана едно хубаво (не от мириса, от погледа на коня) и се сетих, че напоследък позабравям как се мечтае. Като начало човек трябва да си намери по/за какво да мечтае, за целта стартирах издирвателна мисия.

Честно казано, най-лесният начин е да си откраднеш, нечий копнеж и просто да го адаптираш. Търсих дълго и изтощително – цели 15 мин. и попаднах на DUB – Department of Urban Batterment. Това не е тайно звено на общинската администрация в Ню Йорк, а проект който може би ще е по-полезен.

Първата мини-библиотека в Ню Йорк била поставен на не много оживена пешеходна улица. Резултата – след 6 часа книгите изчезнали, а самата лавица след 10 дни. За да противодейства на това, автора John Locke променил концепцията. Втората “мини библиотека- телефонна бутка” била поставена на оживена улица, в близост до спирката на експреса в Бродуей.

Както споделя и John Locke 😉 странно е как в ерата на мобилните технологии в Ню Йорк има около 13 569 улични телефона, които се конкурират с 17 млн. мобилни. Идеята му е да разнообрази и подобри съвременния град, като оползотвори местата предвидени за улични телефони – добавя място за споделяне на книги. Ако си харесате нещо вземете го, но после го върнете или добавете нова книга.

Аз пък си мисля за друго. Днес, когато на човек му доскучее, той хваща телефона и се обажда на някой, за да си “запълни времето”. Защо пък да не хване книга? DUB напомня за тази възможност и подканя любопитните да опитат. За заклетите читатели е ясно – те винаги имат в чантата си нещо за чете, но пък дори и за тях сигурно ще е приятно да разгледат книгите на улицата и да споделят нещо от себе си, просто ей така.

Е какво ще кажете, мечтаете ли и вие за един град с улични мини библиотеки, в които всеки споделя. Представете си само общество цялото от четящи или поне ценящи книгата хора. Май добре ни се получи това замечтаване 😉 До понеделник!