Привет отново, след кратката ми липса, по време на която имах възможност доста да умувам. Ето и едно от последните ми умопомрачения – откритието ми е свързано с мобилните телефони. Спомням си когато ги нямаше как хората бяха по-различни относно някои дреболии:

Бяхме по-точни за срещи и уговорки – днес малцина спазват уречения час, защото дори и да закъснееш ще се обадиш да те изчакат или ако не са те изчакали ще се обадиш да разбереш къде е този с който си имал уговорка.

Бяхме по-търпеливи – когато нещо се случеше или не, просто поемаш дълбоко въздух и го съобщаваш на близките, чак като се видиш с тях лице в лице, а не на секундата.

Бяхме по-разсъдливи, точно защото бяхме по-търпеливи – често под влиянието на емоциите бързаме да звъннем и да кажем на някой дадена новина без да преценим до колко уместно или правилото е това.

Бяхме по-спокойни – нямаше го това при чуването на дадена песен да подскочиш, защото когато шефа ти звъни, телефона ти издава точно този звук.

Бяхме по-богати – колкото и странно да звучи, всяко глезотия ти излиза скъпо, и въпреки че днес получаваме по-добри заплати, всъщност ги прахосваме за къде по-несъществени неща „без които не можем”, защото съвременния свят ни ги е наложил като „необходимост”.

Не бяхме така разглезени – имаш време за „убиване” и защо да не звъннеш на Х да го чуеш ей така какво прави, вместо да помогнеш на бабата която се чуди как да пресече улицата.

Не бяхме така смъртни – то винаги по улиците е имало завеяни хора, но от както се появиха мобилните, ми се струва че и пешеходци и шофьори станахме доста по разсеяни.

Не бяхме така облъчени – няма спор мобилните телефони, не са най-здравословното нещо за човек, затова не се учудвай ако съседа свети в тъмното.

Не бяхме така липсващи – днес си мислим, че щом чуваме някой няма нужда да го виждаме.

Е спор няма, че мобилните си имат и плюсове, например при наистина спешни, животозастрашаващи ситуации, просто днес разбирането за „спешни” малко се е модифицирало, също като нас.

автор: Мария Антова


| RSS feed for comments on this post

One Response

  1. 1 lilia
    2010 сеп. 23

    Всичко е така- липсва ми, искам до безкрай физически , а не писмен или звуков диалог.Това не е глезотия.Това е природа.Няма нещо, което да замени живия контакт