lorentz1
Теорията на хаоса и в частност „ефекта на пеперудата“ се занимават с това как ако в една система се промени някой от началните параметри/условия се променя и цялата система. Основната идея, е че дори и нещо незначително малко да бъде променено, то ще повлияе и всичко останало. До някъде тази идея е залегнала и в цялата ни цивилизация – в притчи и приказки от всички епохи и при всички народности се появява един единствен човек който променя нещо голямо или се справя с непосилна задача. Дори и религиите ни са основани на това Исус, Мохамед, Буда. Ето защо ние всички вярваме къде повече, къде по-малко че всеки може да промени света. Дали е така можем да се помъчим да разберем от два примера които ще дам по-долу един отрицателен и един положителен.

Акра е столицата на Гана, в близост до нея се намира най-голямото в света сметище за електронни отпадъци. Всяка година Европа изхвърля 100 милиона телефона, САЩ пък 30 милиона компютри, а целият свят генерира 500 милиона електронен отпадък. Това са данни от 2012 г. като се очаква през следващите десет години количествата да нараснат с около 500 %. Според Агенцията за защита на околната среда около 15 – 20% от този вид отпадък се рециклира. Което е малко, зверски малко и думата наистина е „зверски“ когато човек види снимките от Гана. Но преди това малко предизстория за електронното бунище там. Контейнери с електорнни отпадъци пристигат от цял свят: САЩ, Европа, Китай и Индия са основните които доставят контейнери с надпис „Помощи за развиващите се“ и „Продукти за втора употреба“. До тук всичко изглежда нормално и дори хуманно.

На това сметище работят от 7 до 25 годишни момчета и момичета, които изкарват средно по 2,5 $ на ден. Голяма част от тях се надяват на по-добро бъдеще, изоставили са бедните си семейства из Гана и са дошли тук да работят. Наранявания като изгаряния, нелекувани рани, белодробни проблеми, увреждане на очите, както и проблеми в гърба вървят ръка за ръка с хронично гадене, анорексия, инвалидизиращo главоболие и проблеми с дишането. Почти всеки страда от безсъние. Пушекът и невидимите токсини (особено кадмий) вредят на невнимателните работници, тъй като те често не знаят за рисковете и се разхожда с накъсани обувки или джапанки. Повечето от тях умират от рак на около 20 и няколко години.

Този район е известен още като „Содом и Гомор“ въпреки ужасните условия се очаква броя на преселниците тук да нарасне, тъй като до 2020 най-вероятно и броя на изхвърляния тук отпадък ще се удвои. Колкото и ужасен да е живота, хората тук са оптимисти и вярват, че живота им ще се промени към по-добро. Друга култура, друга душевност, други проблеми. Или пък не съвсем. Защото всички сме наистина свързани и факта, че днес подарявате на близък нов телефон заменяйки стария (който е на година или две) оказва влияние на 7 годишно дете страдащо от какви ли не гадости от описаните по-горе. За това ако може ползвайте техниката докато е работеща и върши работа, а когато решите да я хвърляте го направете на местата за това – всички магазини за техника или поне по-големите имат специални контейнери, които се надявам на 100 % да се рециклират. И в тази връзка когато си купувате нещо ново дали техниката или бонбон обърнете внимание дали покупката и опаковката й се рециклират.

Така всяко наше действие или бездействие оказва влияние някъде по света върху нечий живот. А сега е редно да подплатя думите си и да отдадем вниманието си на това, което най-вероятно всички ние с вас причиняваме неволно на Гана и редиза други развиващи се страни: вижте снимките на Ал Джазира


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.