Напоследък имам малко време да почета, ей така за удоволствие не за катаклизми, не за нови технологии, а за нас хората. Отдавна се канех да захвана Георги Господинов и ето на взех си негови разкази. Всичките откровено реални, до болезненост, но един ми се запечата адски силно в съзнанието „Обащиняване“, ако имате възможност прочетете го.
А до тогава може да направите увертюра с нещо нехудожествено, но надявам се поне малко емоционално и доста логично относно нас хората и колко точно сме невинни.

Новината от ноември в световен мащаб безспорно е тайфуна Хайен, който помете Филипините. Надявам се всеки се чувства засегнат, защото ако не се … е това вече е страшното. Едва ли остана човек който да не разбра, че това е най-мощния регистриран в историята на нашия свят тайфун. А дали ще го наречем тайфун, ураган и циклона буря е въпрос на географско разположение. Факт обаче че метеоролозите и климатолозите са сериозно обезпокоени, тъй като подобни страшни бури се засилват и това всъщност е пряко свързано със затоплянето на океанските води. Мисля няма кой да оспори, че те стават все по-топли.
Ето и една графика – изменение на температурата на водата на световния океан в периода от 1880 до днес, включително и прогнозни стойности до 2020г.:

данните са на EPA (United States Environmental Protecion Agency)

Но да вземем и родните данни. През 2010г. БАН констатира най-високите температури на черноморските води в българската акватория за последните 17 години. Бяха измерени 30 градуса по Целзий, до тогава рекорда бе 27,2.

А сега и връзка топли океански и морски води – апокалиптични тайфуни. Всъщност топлата водна повърхност е акумулатора на бурите, колкото повече се покачват температурите на водите, толкова повече храна и мощ насъбират ураганите. Така, че има защо учените да се притесняват, а и не само те. Всъщност това засяга всички нас и не говоря само различните континенти, нации и човечеството като цяло, защото на тази планета има още милиони видове които зависят от нас и изчезват заради нас. Явно така и не можем да научим урока даден ни от птицата Додо,

тсманийския тигър

или пък Ирландския лос

, защото не сме спрели дори и за миг. Всъщност изчезването на видове продължава и то не със слаби темпове.

През 2012г. на 24 юни умира последната слонска костенурка – най-големият вид костенурки обитаващи Галапагоските острови, вече са история. Всъщност историята на този вид е нестабилна от откриването му до днес. За пръв път регистрирани през 1877г., започва интензивен лов на костенурките, като до 1971г. се считат за напълно изчезнали докато не откриват един мъжки екземпляр. Е уви, вече остава само надеждата, за ново чудо, а до тогава вида е просто заличен.
Слонска костенурка (2012г.)

Черните носорози са следващата жертва. Въпреки, че през 1930г. ловът им е криминализиран. През 2006г. учени подемат инициатива за издирването им в дивата природа. Експедицията по преброяване приключва. Резултатът – нула открити. През 2011г. видът е обявен за изчезнал.
Черен носорог (2011г.)

Още с откриването на Карибските острови през 1494г. от Колумб започва тъжната история на карибския тюлен монах. Виждайки миролюбивите животни Колумб заповядва да се убият 8, това е обяснимо предвид нуждата от прясна и калорична храна, но е необяснимо как в периода XVIII – XIX век започва поголовната сеч. Последният екземпляр е видян между Хондурас и Ямайка през 1952г. и на 06 юни 2008г. вида е обявен за изчезнал.
Карибски тюлен монах (2008г.)

Речните делфини са от група Китоподобни, които се делят на четири семейства, но само до скоро когато остават 3. Китайския речен делфин не е имал лек живот благодарение на хората. Въпреки че удържа на лова и замърсяването в река Яндзъ – единственото негово обиталище на планетата, тежък удар нанася засиления транспорт по реката, който наред със замърсяването избива голям брой делфини при сблъска им с витлата на плавателните съдове. До 1997г. са останали само 13 екземпляра, през 2006г. вида официално е обявено за изчезнал.
Китайски речен делфин (2006г.)

Стигнахме и до Европа и пиринейската дива коза, чиито единствен враг е човешкият лов, който през XIX век става изключително интензивен. Така през XXв. бройката намалява драстично до 100 екземпляра, през 2000г. е намерен последната пиринейска дива коза премазана от паднало дърво. Направен е успешен опит за клониране, но за съжаление новороденото почива от белодробна недостатъчност. Така дори и науката не успява да поправи грешката направена век по-рано.
Пиринейска дива коза (2000г.)

Яванския тигър се различава от останалите си събратя с необичайно дългите си мустаци. През 20 век масовата експанзия на острова и завладяването на площи за земеделие води до избиването на голяма част от тигрите, често пъти чрез отравяне. Периода на война и гражданските вълнения също оказват негативни последици не само върху хората, но и върху тигрите много от които попадат под военния обстрел. През 1960г. са обявени 3 защитени територии обитавани от яванския тигър. Но дори и след обявяването на парка в резерват през 1972г., продължава бракониерстването на явански тигри. Видът е обявен за изчезнал през 1999г.
Явански тигър (1999г.)

Югоизточни Съединени щати в следствие на силното обезлесяване и лов през XIX век изчезва голяма част от поколението на най-големия кълвач – Ivory-billed Woodpecker. През 1967г. птицата е официално обявена за застрашена. През 1994г. кълвача е приет за изчезнал, но въпреки това еколози и орнитолози продължават да обхождат Арканзас в издирване на изчезналия вид, а The Nature Conservancy обявява награда от 50 000 щатски долара, ако някой даде данни за открит жив екземпляр и заведе биолозите.
Ivory-billed Woodpecker (1994г.)

Кои сме ние човеците?