От време на време препрочитам информацията за Стокхолм и Хамбург – Зелена европейска столица съответно за 2010 и 2011 г. За сега не съм стигнала до Витория-Гастейс и Нант (те са съответно за 2012 и 2013г.), просто не смея да проверя какви са техните достижения в областта на екологията и устойчивото развитие на градската среда. Карам, крачка по крачка и още си стоя на Стокхолм и Хамбург, мъчейки се да разбера как се е случило „чудото” при тях. Та затова реших днес да се разходим с вас до Стокхолм.

Шведската столица има 750 км. вело алеи, за сравнение Варна има 1,3 км. (от общо запланувани 9 км.). Разбира се не е редно да сравняваме една столица с един областен град, затова нека сравним 2 равни по значение европейски града. На 24 май 2011г. в София ще бъде открита вело алея с дължина 8 км. – Да им е честита! Плана на общинари е до 2013 г., да приключи целия проект за общо 100 км. вело алеи в българската столица. Стискам палци, софиянци да имат повече късмет от нас варненци, които още чакаме оставащите 7,7 км. Разбира се подкрепям примера на Стокхолм и вярвам че е логичен. След като са инвестирали в 750 км. вело инфраструктура, за 10 години велосипедистите са се удвоили, а трафика за 4 години е спаднал с 20%. Разбира се никой не може да калкулирал стойността на подобреното здраве и придобитото екологичното възпитание. Е аз се надявам с нашия 1,3 км. поне да се подобри възпитанието ни – пешеходците да се движим по тротоарите, да си паркираме автомобилите на определените за това места, а вело алеята и без това оскъдна да я оставим за велосипедистите. За здравето и еко възпитанието, както винаги ще мислим после.

Стокхолм разбира се не е спечелил първия присъждан приз Европейска зелена столица само заради вело алеите. 79% от хората използват обществения транспорт, може би защото метрото (което поема 50% от трафика) се задвижва от вятърна и водна енергия. 50% от автобусите ползват алтернативни горива от възобновяеми източници. Едно малко сравнение с Варна: на част от старите икаруси от 2008г. насам започнаха да се появяват надписи „Автобусът се движи с природен газ”. Пътувала съм зад такива по-рентабилни и екологични автобуси и се радвам, че не съм била облечена в бяло, защото димът който излиза от ауспусите им нито изглежда нито мирише на природен газ. Не знам със софийските автобуси как е положението, но това е моят опит с варненските.

Hammarby Sjöstad е най-зелия район на Стокхолм, а причината е че 50% от използвана енергия в тази част от столицата идва от самите консуматори, по-точно от отпадни води. За сега само Софийска вода намекна, че ще се възползва от отпадни води, за производство на елетроенергия, Варна за сега мълчи. Аз уважавам, това мълчание повече, от нереализираните изказвания. Но да не прибързвам.

Разбира се разковничето на всяка еко политика, е да я налагаш без тя да ощетява гражданите и да изисква от тях големи усилия. Например не се иска много, за да се предлагат на пазара домове с топлоизолация, а обзавеждането в баните и тоалетните да е спестяващо вода. Най-голямото усилие на гражданите е може би разделното събиране на боклука. За нас то все още е твърде голямо усилие, защото честно съдържанието на контейнерите за разделно събиране е доста разнородно и хич не е съобразено с цвета на контейнера. Съграждани, ако не събирате разделно, моля хвърляйте си омешания боклук, в сивите контейнера предназначен за това.

И за накрая си оставих най-любимата част: В Стокхолм 95% от населението живее на 300м. от зона със зеленина. Как става това ли, сами преценете 47% от града е земя и вода, т.е. незастроена площ. Ето и нагледно карта на града:

Разбира се за това има сериозни исторически предпоставки. Преди силното разрастване на града, преди идустриализацията, голяма част от земята в града е била царски паркове, имения на аристократи, военни полеви зони. След като града започва да нараства и все повече хора да се заселват, градоустройството възприема принципа на звездата. След всеки лъч застроена площ следва лъч със зеленина и запазена биосистема. Така града нараства и се развива, но продължава да предлага всички удобства за един съвременен град: здравословна среда и добра транспортна инфраструктура, свързваща отделни райони.

И за накрая малко нагледен материал, за да повярвате, че е възможно.


Не, това не е популярен модел велосипеди, това е едно от десетките места от където може да си наемете велосипед.


А това е едно от десетките места където може да напомпате гумите на своя или наетия велосипед.


Ето така може да изглежда пространството пред/зад жилищния ни блок.

Аз вярвам, че ние можем стига да работим усилено, и да изискваме и другите да си свършат своята работа.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.