снимка: Derlyne Murawski

снимка: Darlyne Murawski
Винаги съм защитавала тезата, че убийствата трябва да бъдат сведени до минимум. И понеже не мога да контролирам света, нося отговорност поне за себе си и гледам да ги лимитирам. Може би е въпрос на слаб характер от моя страна или на принципи, нека всеки да си избере версия. Аз си оставам категорична, ако някоя гадинка ми пречи, просто я заобикалям или я премествам. Не коства много. Ако имам муха в къщи, хващам и я изхвърлям на вън, понякога го правя и с комарите, а с моите чести гости паяците – това си е направо задължително. Може да звучи чалнато, но така правя аз, защото знам, че всяка гадинка си има място в екосистемата и е полезна за нея и не аз съм центъра на тази система, за да решавам кое как да се случва и кой да живее. Обаче има и още една причина. Всеки жив организъм може да ни научи на много стига да му позволим да живее достатъчно дълго за да го наблюдаваме, изучаваме и да се научаваме от него. Ето например паяците, оказва се че нишката им е невероятен проводник на топлина. Тази еластична субстанция провежда 800 пъти повече топлина от всеки друг органичен материал произведен от животно или растение.

Нишката произвеждана от паяците е известна със своята гъвкавост и еластичност. Тя може да издържи до 1200 мегапиксела натоварване при граница на еластичност 31%, за сравнение 400 мегапиксела къса стомамема нишка (със същия диаметър от сплав желязо-въглерод). Учените отдавна търсят приложение на протеина даващ тези уникални качества на паяжините. Съществуват идеи за създаване на изкуствени човешките сухожилия, бронежилетки или по-радикалната – за модифицирането на човешката кожа, така че самата тя да стане устойчива на куршуми. Днес обаче на дневен ред е друг научен проект използващ способностите на паяците. Какво могат учените да направят от едни супер еластични и свръх топлопроводими нишки от паяци? Звучи като идеален материал за производство на технологии – стари по нов начин или пък съвсем нови.

Изследователите от Iowa State University водени от проф. Xinwei Wang открили, че паяжината произвеждана от златистите тъкачи (Nephila clavipes, Golden silk orb-weave) е по-добър проводник не само от другите органичните материали, но и от силиция, алуминия и чистото желязо. Ако медта провежда 401 ват на метър Келвин (watts per meter Kelvin), то паяжината на въпросния паяк провежда 416, а кожата 6. Всъщност само два материала имат по-добра проводимост: диамантите и среброто.

снимка: Alex Wild 2007

снимка: Alex Wild 2007

Друг уникален момент е, че когато паяжината се разтегне с 20%, проводимостта й също се увеличава с 20%., с други думи пропорционално на увеличената площ. Обичайно при проводниците е точно обратното, така че паяците излизат още едни гърди напред. Учените допускат, че тези нови открития могат да бъдат използвани за производството на гъвкави материали за електроника, дрехи за горещ климат, превръзки които спарват / остават студени и други ежедневни приложения. Всичко е в бъдещето и паяците 😉


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.