Проблема при болестите особено тежките е, че биват открити на твърде късен етап. Напълно обяснимо предвид факта че обичайно се грижим за всичко друго, но не и за себе си и собственото си здраве. Е то остава надеждата, че някой друг ще ни надуши – буквално. Ако до скоро коментари на близки на пациенти от рода на „Започна да мирише по-различно“ се считаха за плод на фантазии, то вече си има и научна обосновка.

Да си призная, аз до сега не бях попадала на подобни коментари, че някой е усетил болестта на близък по миризмата преди още да се появят симптоми. Надявам се че това се дължи на факта че около мен хората са здрави и се грижат за себе си. Но има доста примери за подушване на ранен етап. Например ако се позовавам на bbc news, а мисля че ако на тях не мога да се позова достоверно то на кого ли, това наистина не е нищо ново човек просто трябва да се разрови из форумите за отделни болести, където своя опит споделят болни и техни близки и където не липсват подобни изказвания, как болестта е била помирисана преди да се появят симптоми.

Но нека се придържаме към фактите изнесени от Alphus D. Wilson, Manuela Baietto, „Advances in Electronic-Nose Technologies Developed for Biomedical Applications“ съгласно които ето как стои положението с болести и миризми:

Един умален пример в потвърждение е направено изследване по следната схема. На събраните доброволци са раздадени тесни памучни тениски. След което на половината е инжектирано плацебо, а на другата половина субстанция предизвикваща грипообразна реакция. След около месец всички участници предават ползваните си тениски. Зоната под мишниците на всички е изрязана и поставена в пециални компресиращи бутилки които извличат миризмата от тъканта. Събраните „аромати“ биват „дегустирани“ по три критерия: интензивност, неприятност и здравословност. Всички участвали в обонятелния тест са констатирали като по-неприятна миризмата от тениските на болната група.

Учените са единодушни, не е случайна връзката между лошата миризма и болестите. Всъщност това е сигнал към сетивата ни, че ако нещо не мирише приятно то е опасно. Всъщност най-голямата опасност винаги са били другите хора. В случая и като инкубатори и приносители на болести, от които природата ни е намерила механизми да се защитавам и първият механизъм е обонянието ни. Мнозинството споделя мнението, че човек може да подуши болестите и то още преди да навлязат в най-силната си фаза и от към миризма. С други думи, не е нужно някой да мирише като рибарски или месарски магазин, болестта му става осезаема чрез носа и на по-ранен етап.

George Preti е оптимист относно диагностицирането на рак на яйчниците. Според него откриването на тази болест може да става наистина в зародиш и то точно по миризмата тъй като е естествено химичната реакция от метаболизма на клетките ни да отделя специфичен аромат във въздуха. Когато обаче клетките са по-особени, каквито са раковите то и миризмата от тяхната „работа“ (метаболизъм) е по-различна. Макар и доста фина и трудно уловима от нас хората, тя може да бъде усетена от кучетата. Всъщност кучетата могат да бъдат обучени да подушват различни разновидности на раковите заболявания, както и диабет. За сравнение ако хората имат 5 милиона рецептори за обоняние, то при кучетата те са 300. Точността с която най-добрия приятел на човека може да открие къде в тялото са раковите клетки е изумителна – 90%.

Но не само кучетата могат да подушват болестите, тази дарба имат и плодовите мушици, както и някои пчели. Идеята обаче не е животните да изместят лекарите при откриването на заболявания. А в Танзания обучени плъхове са открили над 5000 случая на туберкулоза.

В случая резултатите от изследванията правени на база обучените кучета се ползва за разработването на „изкуствен нос“, който в същината си представлява чип с големината на нокът, който разпознава следите оставени от болестта във въздуха. Опитите с насекомите в Германия също допринасят за тази технологична разработка. Всъщност изкуствени носове се използват за откриване на газове във военни зони както и в пиво производството. С други думи имат широко разпространение, което се преработват в конкретния случай вече и за медицински цели. Ако съм предизвикала любопитството, то може би си заслужава да прочетете цялата статия на BBC в подробности за „изкуствения нос„.

Дам природа, какво да се прави – по-силна е от всичко: