Тази статия не е моя. Това е разказа на Мирела Караджова. Знам за нея само, че е доброволец, но прочитайки разказа й в Активна среда като чели я опознах, обикнах като приятел и й се доверих, но най-важното изключително ме зарадва и вдъхнови за нови подвизи. Дано и на вас да ви въздейства, да ви донесе нещо от което сте имали нужда:

По боклука им ще ги познаете

Преди три седмици се върнах от Непал. Бях на доброволческа мисия за ,,изграждане на новия Непал“ или както се казва мотото, под чиято вълна е залята страната след разрушителното земетресение преди две години, през април 2015 – „rebuilding Nepal“. Ще ви цитирам бедствието в цифри: 8 617 загинали, 16 808 ранени и 2,8 млн. останали без дом. Столицата Катманду е един от най- замърсените градове в света, хората ходят с маски ежедневно, постоянно. Пишейки това, в момента все още лекувам последиците от това замърсяване, изразяващи се във възпаление на носоглътката и тъпанчето ми. Начинът, по който хората третират боклуците си, е да ги съберат (ако изобщо го направят) пред дома или магазина си и да ги изгорят! Пепелта и останките отиват в канала… Забравих да спомена, че водата в Катманду е отровна и не се ползва дори за миене на зъби.

Миналата година се върнах от Англия. Живях повече от година в международна общност от доброволци и активисти. В различни периоди бяхме от 30 до 50 човека. Готвехме, чистихме и градинарствахме под график на ротационен принцип. Събирахме отпадъците разделно, рециклирахме стари материали, вдъхвахме нов живот на стари дрехи и предмети, компостирахме в градината си, отглеждахме си зарзават с пермакултурни техники. Оставащата ни храна дарявахме на бездомни хора, избирахме да ползваме велосипеди вместо автомобили.

За момента съм в България. Миналата седмица се включих като доброволец в една много вълнуваща инициатива. Казва се „Бургас рециклира“ и се случва за четвърта година, благодарение на свеж екип от доброволци, обикалящи из различни училища и обясняващи на първокласници защо е важно да рециклираме. Творим от хартия и пластмаса с мъниците и произвеждаме усмивки. Тази година се събрахме 55 доброволеца, обиколихме 8 училища и разказахме на 800 първокласника къде е правилното място за нашите отпадъци.
Този проект е едно от най-важните ми доброволчески участия в България, защото всички знаем, че по тази тема има мнооооого какво да бъде направено. Да, не сме като в Непал да си горим боклука на улицата. За щастие поотминаха времената на „бай Ганьото“, който си хвърляше боклука през терасата… но имаме още много хляб да ядем, докато достигнем западноевропееца, който макар и на 6 бири алкохол в кръвта, търси зеления контейнер и си хвърля стъклото в него. Това го видях с очите си още през 2011, когато живях във Франция и се чудех кога това recycle възпитание ще застигне и моята страна. Е, 6 години по-късно все още не се е случило. Стъпките са бавни, тежки и мъчителни. Но докато има такива инициативи като „Бургас рециклира“, в които 55 мирни гражданина на възраст между 16 и 60 намериха време в обедната си почивка от работа, в дупката между 2-3 лични ангажимента или в прехвърлянето от първа към втора смяна в училище и подготовка за бал и матура, да отскочат до най-близкото училище да поговорят с първоклаците за една по- чиста планета… аз няма да загубя надежда, че и в България ще стане чисто и природосъобразно един ден!

автор: Мирела Караджова

С благодарности към проекта Активна среда, които ми позволиха да публикувам текста и на които попаднах случайно – търсейки интересни каузи, за които си струва човек да отдели време. Препоръчвам ги, наистина има много интересни и полезни текстове, сътворени все така на доброволчески принцип. Е как да не ти стане още по-хубаво!