Престъпната такса смет
13 юни 2011
Остатъка от годината ще е изпъстрен с две неща слънчево лято и разгорещени избори, затова и аз ще се лутам между тези две точки. Нека не ви смущава факта, че в четвъртък темата беше изцяло лятна „Соларни бикини”, а днес съм на другия полюс с темата за „Несправедливата такса смет”. Така ще е и така трябва, дано всички съумеем да комбинираме приятното и полезното. А сега към темата:
Като блог за екологичните и за обществените ефекти и дефекти няма как да подмина еко несправедливостите спрямо всеки един като гражданин, спрямо бизнеса и спрямо всички ни като общество. А каква по-голяма несправедливост от такса смет?
Такса смет е цената която всеки следва да плаща за своя боклук, за да бъде той събран и извозен. Да ама всъщност не, защото така наречената „такса” си е чиста проба данък, налаган ни от общината, без да е пряко свързан с количеството боклук който ние изхвърляме и чистотата, която тя ни предлага. Причината е всеизвестна, такса битови отпадъци се сформира на база данъчната оценка на имота. Вие може да гледате кокошки на терасата си и прасенце в мазата и да плащате по-малка такса смет от бабичката хранеща се нередовно с пенсия от 100лв. И ако това ни кара да се възмущаваме като граждани, то за бизнеса нещата са по-сериозно, защото в условията на криза може да го разори.
Проблемът като цяло е ясен – 21 години демокрация, а все още плащаме данък завещан ни от социализма. Ето един такъв „демократичен пример”: чуждестранен инвеститор купува два парцела в столицата без да подозира, че за тези незастроени земи дължи сума в размер на 50 000 евро неплатени такси смет за 3 години. Е как няма да плати тази сума на общината за услуга, която тя не е извършила. Все пак калинките и пчеличките по тия поляни могат да бълват наистина големи количества боклук, бълвали та бълвали. И вие да сте и вие бихте ги платили и с удоволствие бихте реинвестирали в страна като България. Но дори и да не сте чуждестранен инвеститор стъписан от местните законодателни привички, може да сте от късметлиите попадащи в категорията местен производител. Произвеждате си вие нещо, но идва кризата и хоп, пазара се свива. Няма как намалявате производството съкращавате каквото можете от разходите, но един разход си остава същия: вашата такса смет. Независимо дали произвеждате или изчаквате кризата да отмине и не произвеждате съвсем нищо, вие дължите на общината такса смет. И ако не я платите, ще бъдете осъден, не че администрацията ще си получи парите, но пък ще ви е принудила да обявите банкрут.
Положението разбира се е същото и при гражданите. Ние си цапаме колкото си искаме, общината си чисти както и колкото прецени, че е нужно и никой не държи сметка на другия колко точно е изцапал, колко точно дължи за това, колко точно е изчистил и с какви пари. Затова такса смет е данък несправедливост, такса социализъм: никой не знае колко, какво, кога и как. Затова и скоро няма да излезем на чисто.
Но до тук с най-общото дефиниране на проблема. Нека премина към тъмната зона с предложения и идеи за неговото решаване.
Някои от възмущаващите се граждани и предприемачи усещайки, че има нещо гнило в „такса смет” възроптаха срещу нереалните данъчни оценки върху които се сформира дължимата сума и столична община откликна. Тя се съгласи с тях и направи опит да осъвремени тези оценки и да ги направи реални спрямо пазара на недвижими имоти. Това доведе до следната констатация: оказва се че ако пазарната оценка на твоя имот е коригирана в посока нагоре, значи ти си станал по-богат, имаш повече пари за ядене и пиене, за подмяна на техника, мебели и дрехи. Следователно сигурно изхвърляш повече боклук и трябва да плащаш повече. Логично нали, нищо че стойността на имота не значи, че тия пари ти дрънчат в джоба? За щастие на софиянци, с опита да се осъвременят данъчните основи бяха допуснати сериозни греши които принудиха кмета да върне старото статукво, ама наистина е старо, нали ви казах от социализма си го имаме.
Горния пример не е от най-добрите опити за корекция на схемата с боклука поради още една причина. Законодателят до сега се мъчи да изкара пазара на недвижими имоти на светло, а с подобни мерки общинарите се мъчат да го натикат пак на тъмно. Всеки би предпочел да купи/продаде имот на доста по-ниска цена съгласно договора, а под масата да даде/получи останалата част от парите. Така купувача си спестява такса смет, а продавача данъци.
Друго е положението в старата българска столица Велико Търново, там предприеха доста по смислени промени поне спрямо бизнеса. Тамошните предприятия имаха възможността до края на май 2011 г. да преминат на индивидуално сметоизвозване, като заявят годишния обем боклук, който общината ще обслужва. Така 220 фирми си спестиха сериозни разходи. На някои такса смет спадна значително, най-внушителния пример е спад от 128 хил.лв. на 68 хил. (с 50%), при други сумата спадна с 14 и с 11 хил.
Разбира се има и други варианти, как сметките за боклук да бъдат по-реални. Едно такова предложение е обвързването им с количеството потребявана енергия, приблизително около 3-4%. Това ще даде яснота и прозрачност как се сформира таксата и ще улесни пресмятането на крайните стойности. При бизнеса логиката е, че колкото повече произвежда, толкова повече енергия изразходва, което разбира се има и своите критични моменти.
Друга европейска практика е таксата да се калкулира на глава, в зависимост от броя трайно пребиваващи в даден имот. В някои европейски държави пък гражданите си купуват специални торби за боклук и така си плащат за услугата, а почистващите фирми прибират само тези обозначени чували.
Всъщност решението е просто, стига само да има воля то да бъде взето. Управляващите следва да се спрат на някоя европейска практика и да я адаптират към нашите условия, тъйкто спор няма, че не всичко е приложимо у нас – страна в която все още безнаказано може да изхвърляш боклука през терасата си. Та идват избори, нека сами изискаме решаването на проблема с битовите отпадъци и дължимите такси.
One Response
2011 юли 25
[…] Темата с боклука, разделното му събиране и рециклиране е толкова дълбока и често пъти миризлива, че много хора избягват да се замислят по този въпрос. Но на мен си ми е любима, защото рециклирането е цял един нов свят, в който искаме или не вече живеем. Най-елементарното рециклиране е да вземем една използвана и изхвърлена в жълтия контейнер найлонова торбичка и от нея да направи нова найлонова торбичка. Това например се прави във Велико Търново, където се намира най-големия у нас завод за преработка на използвани изделия от пластмаса, найлон и сходните им продукти. Ето една съвременна причина Велико Търново, да е наистина «Велико». Друга такава съвременна причина е и политиката в града за такса смет на предприятията, за която вече писах тук. […]