Всеки, все някога е казвал някому “колко хубаво е човек да запази детето в себе си”, дори и да не сте го казвали на глас, то поне сте си го мислили. Упорито насърчаваме съхраняването на детски дух, но не толкова упорито се трудим за да реализираме на практика тази мисъл. Днес ще ви дам една алтернатива, как да помогнем детското в нас да остане живо.

Какво е детството без приказките? Отговорът е – сиво, същия е отговора и на въпроса “Какво е живота на възрастния без приказното?”. Тъй като над определена възраст започваме да се вземаме на сериозно и рядко отваряме книжка с детски приказки, развлекателната индустрия е намерила заместител – филмите с приключенски и фентази характер. Обръщайки поглед към киното виждаме как един от най-успешните филми е “Властелинът на пръстените” по Дж. Р. Толкин. Излишно е да споменавам за вълшебството на света описван в книгата и във филма, но това което не е никак излишно да спомена, е че всеки един от нас може да материализира частица от тази приказва в своя живот. Спомняте ли си китното селце на хобити, е какво ще кажете да живеете на подобно място?

През 3 реки и един едно море в далечния Уелс едно семейство решило да си построи дом, дом в който магията никога не изчезва, защото всичко е в хармония – дървото с пръстта, сламата с калта, човека с природата. И така се ражда един дом:

Основните материали използвани при направата са тези, намерени в района около самото място за градежа: дървета в причудливи (естествени) форми, слама, пръст и др.

Практичната страна на тази приказка е, че стойността на въпросния дом е само 3 000 паунда. В тази цена не е включен труда, защото проектанти, инженери и работници по обекта се явяват главата на семейството и негови приятели и близки. Единствената предварителна подготовка, която имат тези ентусиасти (и то не всички от тях) е стажуването им на доброволчески начала при направата на други подобни еко жилища.

Другия плюс на подобно жилище е, липсата на каквито и да е вредни вещества и материали, това наистина е дом създаващ здравословна среда за децата ви, което може да им спести най-малкото някой друга алергия в ранна възраст.

И не на последно място усещането, че сам си сътворил приказката в която живееш. Това което за нашите дядовци е било съвсем естествено – родата и съседите да се съберат за да построят дом за младото семейство, за съвременните двойки граничи с екзотиката и митологията. А всъщност няма нищо по-сплотяващо, от една обща за всички близки и приятели, отговорна кауза, каквато е съграждането на дом.

Пожелавам на всеки един от нас да му се случи това чудо, наречено “хобитски дом” – място пропито с общи истории и преживилеци, уют и здрава среда, където да се вдигат наздравици години на ред.

И така, за всички ентусиасти на подобен тип жилища, ето от тук може да получите подробна информация за това – кой, къде и най-вече как. Ако някой запретне ръкави да прави нещо подобно, моля да ми се обади, за да не го издиря аз него :о)


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.