Месец юли си тече в пълната си сила и градус, а заедно с него продължава и предизвикателството – месеца без пластмаса. Ето част от моите перипети, дилеми, но най-вече решения за живот без еднократни пластмасови и найлонови опаковки.

Според мен топ 4 от най-големите замърсители лесно могат да бъдат избегнати в ежедневието ни. Има достатъчно алтернативи, които може да откриете в първата ми публикация по темата – Юлско предизвикателство.

Ако сте се включили или обмисляте или се чудите как или просто ви е забавно да следите мъките ми, решението при мен е кратко и категорично – нека да е качествено. Затвърдих клишето, че живеем твърде забързано, но не и качествено. И ако забавим достатъчно, и излезем от бързооборотните стоки и магазини, ще се насладим на качествения вкус на живота. И ето ги практическите ми достижения за живот без пластмаса (е вярно минали са само 6 дни).

Най-голямото предизвикателство в това да не ползваш еднократна пластмаса/ найлон/ целофан и тям ри ри рам подобните е по време на пазаренето. Тогава се сблъскваме с факта, че масовия продук, масовия производител ползва еднократни опаковки. Но това е факт само при „масовия“, а този който е персоналния, с отношение или накратко – дребния производител/продавач, може да е всичко друго. Можем да оптимизираме пазаренето, без да губим от качеството:

Първа стъпка: съставям си списък с покупките
2 кг. картофи
1 кг. сирене
1 л. кисело мляко
1 кг. боб

Втора стъпка – да предвидя каква опаковка предпочитам за тези продукти, за да си я подсигуря ако има нужда, ако ли не да се насоча към магазините и сергиите, където могат да ми предложат желания продукт в желаната опаковка.
2 кг. картофи – хартиена торба (аз си я нося)
1 кг. сирене – хартия за завиване (аз си я нося), може и цяла тенекия да си купите, ама не знам как става
1 л. кисело мляко – 2 л. стъклени бутилки за прясното мляко от което ще си направя кисело тъй като не открих алтернатива
1 кг. боб – хартиен плик (аз си го нося)

Трета стъпка – избирам местата от където ще купя нещата от списъка
2 кг. картофи – пазар
1 кг. сирене – пазар
1 л. кисело мляко – пазар
1 кг. боб – пазар (продават го насипно)
6 бр. яйца – картонена кутия за яйца

Инерцията е страхотна сила, но пък осъзнатия навик може да я пребори. Всъщност, като избягвате големите вериги супермаркети нещата са доста лесни с пазаренето. Като цяло стигам до извода, че 1 месец без пластмаса има не само екологичен ефект за световния океан и земята, но най-вече екологичен ефект за нашите собствени тела. От една страна, забавям темпото и започвам да осмислям всяко нещо правено с рутина – както най-често при мен се случва с пазаренето и готвенето. Избирам по-внимателно храната, която ям. Забавям темпото на пазарене, на готвен на мислене, на живеене, което бих казала е доста здравословно. Разбира се не е леко начинание, особенно ако работата която практикувате не го позволява. А дали наистина не го позволява? Както и да е, ефекта е и икономически. Планирайки процеса, пестите време. Избирайки пазара, по-често пазарите от локални производители. За цени, бих казала че са доста сходни, а ако имате време да се поразмотаете из някое село със сигурност може да си намерите домашна продукция с добра регулярност на доствака и конкурентна цена.

Обаче, не си мислете че при мен всичко е прекрасно, лесно и винаги се получава. Моите първи, но едва ли последни гафа:
1. В Ден 1-ви се преместихме за почивните дни, всеки от нас си имаше бутилка за вода и затова не счетох за нужно да вземам чаши. Дойде време за миене на зъби и … дадох на детето пластмасова еднократна чаша, с която вярно продължава да си мие зъбите всяка събота и неделя, ама … не това е идеята, нали.
2. В ден 5-ти се опитвах да хвана една улична котка и като отдавна забравила какво е това „кренвирш“, по инерция купих за котката точно такова произведение на месарската индустрия. Сещате се, как е опакован той …. И за капак, не очаквах изобщо продавача да ги хване с малка найлонова торбичка и в нея да ги претегли. Ама това са само два кренвирша бе хора, защо, защо ви е тази торбичка?!?

М да всеки прави тъпотии, но пък е готино да си признаем и да продължим на пред поучили се от тях. Всъщност правете нещата, така че това или всяко друго предизвикателство да не ви се струва крайно, а добро за вас самите. Предизвиквайте се, но не се самобичувайте. Най-важното е да продължаваме да се учим един от друг. Затова ще се радвам, ако давате и вашите идеи към мен, по темата.