Продължавам да се възхищавам на селския начин на живот и да се радвам на малките му, а през лятото и по-големи, сладости. Например летните ни круши (мляс, мляс) – няма такава сладост, диворастящия в двора жълт кантарион, свежия босилек и …. изяще се от яд, защото вече всички улики към тях, са унищожени. Но има и някои неща, които могат да бият и яденето на току що паднала от дървото сочна и зряла круша – да има. Ето 4 от селските плюсове за домакинството и два минуса, за разкош.

Чистеното може да е песен.

Обичате ли да миете комарници, електрическа скара, кални обувки или пък велосипед след поход калните нивя и гори? Представям ви изконното селско право, да можеш да се развихриш с маркуча. Е ще ви трябва и вода, та дано сте си избрали някой село с гарантиран водоизточник, че иначе става епично.

Чешмата на двора и градинския маркуч улесняват значително всички онези гадни за чистене неща в апартамента, които все отлагатe да свършите. Сега се сещам за още нещо – зверски нетипично е да переш чердже в банята си, а е особено неприятно да пробваш да вкараш автомобила си там. Виж на село просто си имаш двор и си вилнееш с маркуча, както и върху каквото и когото си решиш. Това нито в затворен жилищен комплекс, нито в къща в града ще искаш да го направиш, освен ако не практикуваш спорта „събиране на погледи на излъскани маркови съседи“. Сигурно затова са измислили автомивките и прането на килими. Нека стимулираме родната икономика, с такива жизнено важни и влажни отрасли. Толкова за маркуча и благинките на външната чешма.

Боклукът

Съвсем естествено е, че след чистенето следва боклука. Все пак единственото нещо, което винаги ни следва е … боклука. Не сте си мислили, че ще кажа сянката, нали? Та, ако и вие сте толкова модерни, като мен и използвате обикновена прахосмукачака, която от време на време е хубаво да бъде изпразвана за да не се взриви и да обагри всичко в космато сиво трябва да я поизтупате. Моята е с един пластмасов контейнер и някакви филтри и преди, всичко това се изнасяше на терасата в апартамента и там се обезвреждаше, но сега … сега е лесно. Излизам и отивам до най-близката кофа за боклук, която е хубаво да е разположена в подветрената страна на вашия имот – запознатите с морски спортове ще ме разберат, а хората с обоняние ще се досетят, каква е идеята. Друга опция е компостера или както каза баща ми „Едно време на това му викахме бунище“. Е стига да не сте изсмукали нещо изключително нежелано да попада после в сочните ви розови домати – като например универсалния кортикостероиден крем, препоръчван от всеки дерматолог поставящ научно базираната диагноза „алергии с неясен причинител“. В този или друг подобен случай, по-добре да натровите контейнера за боклук и градското сметище. Така де, щом не сте го виждали – значи най-вероятно не съществува. Та смело в контейнера за боклук на всичкия токсичен отпадък, така ще сте минимум с чиста къща, за съвестта не знам дали е нужно да е чиста. Живеем в 21-ви век и дилемата е, не дали „да бъдеш или да не бъдеш“, а дали да ти е чиста къщата или съвестта,. Кой би заподозрял че е възможно да имаш и двете? Не и Хамлет, но ние с вас да. За повече подробности, Хамлет моля прочети „Чисто чистене“ .

И докато сме на вълна боклук – задължително се порадвайте на благинките на компостера и компостирането. Няма нищо по-хубаво, от това да вземете богатата на хумус почва, образувала се от всичкото изядено и неизядено някога от вас. След това да я вложите в градината си и да покълнат недоразградили се семена на домати, краставици и неизвестни видове, които чакате с трепет да цъфнат и вържат за да разберете тиква ли ще е, диня ли или извън земен вид. На по-късен етап, компостера, можа да действа и като детектор за пушачи – ако по неведоми пътища изникне тютюн или пък канабис, ясно на коя фаза са тийновете в къщи.

Готвене

В контекста на домакинята, няма как да избягам от Светата Тройца: чистене, пране и готвене. Предупреждение: Редовете по-долу не се препоръчват за хора с интензивно слюнкоотделяне!

Най-прекият път до сърцето на един еко-еховец е храната. Домашна, вкусна, простичка, без претенции и без … химическо оръжие за масово унищожение. Малките и кръгли черита обагрени в почти карминено червено, омайният аромат на прясно откъснатите подправки от градината, цветния разкош на листат от цвекло и хрупкавата сочност на краставичките, са само част от благинките да живееш на село. Докато градината е жива и активна, може да си позволиш да се прибереш късно вечерта без да имаш нищо сготвено в кухнята. Излизаш, набираш малко сочна свежест, поръсваш я с ароматно селско козе сирене и си заситен и щастлив. Кокошите яйца са ти под ръка, през двор или два. Млякото е от региона и сутрин можеш да си набавиш прясно издоено, в стъклени бутилки. Ако ти липсва нещо, все ще намериш някой, който има в повече от него. Блаженство и разкош, поне през лятото.

Що се отнася до зимата, подготовката за нея е по-лесна на село. Имаш повече домати или ябълки – сушиш ги на слънце. Всичко е по-бавно, по-сладко и по-ароматно, включително и сушенето. Лютеницата не оставя трайни белези в кухнята, а двора доброволно приветства всички желаещи да се включат във фабриката на открито. Един ще подклажда огъня, друг ще бели готовия пипер, трети ще се просълзяват къде от шеги, къде от димът, а четвърти ще се оливат безгрижно на дворната чешма. Ролите не са строго фиксирани и всеки включил се преминава през всичко, стига да събере смелост. А на село дори и да си смел не е трудно, просто хващаш брадвата и …. цепиш дърва за огъня, разбира се.

Тен за активисти

Вече споменах за уханното пране , което съхне бързо и хващаш тен докато го простираш и прибираш. Ето тук  някъде беше. Така че няма да захващам наново тази блажена тема, как за един ден може да изпереш и прибереш по шкафовете дрехи от 4 перални, през лятото. Оставям на въображението ви да си представите, що за мърлявщина е за да се съберат четирите перални. Давам отправен пункт – котка, четиригодишен бъркащ бетон и „сръчна“ домакиня. (*при събирането на това пране не е пострадало нито едно животно). Но мисълта ми беше за активистите и тена. Понеже, колкото и да се пиша селянка не бива и не мога да избягам от варненските си корени, та сърцето ми винаги ще е наполовина при вълните и наполовина при тиквите. Обичам да плувам, обичам морето и водата, но това с лежането на плажа за да събирам слънце и тен винаги ми е било скучно. Слънцето размеква мозъка ми и не мога да чета или работя на плажа. Вариантите за кожата на тялото ми са плуването и волейбола. Е поне така си мислех до скоро, докато не открих косенето, простирането и други дворни начинания, които могат да се правят разсъблечени, под лъчите на лятното слънце. Та ако обичате цвета на кожата ви да не е искрящо бял, а поне леко шоколадов, но не ви се лежи, силно ви съветвам да си намерите дворче с градинка за да събирате активно слънце и витамин D. А ако нямата под ръка такова място, ми пишете и мисля, че все ще измислим нещо.

И за да не раздразня твърде много градската аудитория, ще прибавя няколко негатива за разкош.

Трохите

Понеже аз съм извисена личност, достигаща сериозните върхове от метър и петдесет, тръскането на покривка за нормална маса от порядъка на 1.8 – 2 м. без тераса си е истинско предизвикателство. А качването до втория етаж само за това упражнение е нежелано спортно усилие, тааааа … това с покривката не е готино. Затова обмислям варианта да гледам кокошки във всекидневната, тъкмо ще затворя цикъла и ще съм една малка автархична кръгова икономика – снася, готвя, ям, снасящото яде, снася и т.н.

Паяците

Още от града си имам изградена стратегия, всяка нежелана твар, която не носи мое или близко на моето ДНК-а, бива похлюпена с кофичка понабутана с лист хартия и изселена през прозореца. Тази миграционна политика работи чудесно и на село, с една малка модификация – когато излезеш сутрин е хубаво да си носиш мачете, за да разсичаш паяжините наплетени по всяка трънка в района на къщата и двора. Изключение правят сутрините с мъгла или роса, тогава водата отново идва на помощ за да разкраси с нежни диамантчета всяка паяжина. Наистина красиво, особено и в комбинация с меките тъкмо събуждащи се слънчеви лъчи. Но иначе многолюдието на паяците наистина възмущава, дори и любител на живия дом – като мен.

Стига толкова негативи, че нали тайната ми мисъл е да изпразня градовете и да напълня селата. Поне що се отнася до хора, които четат eko-exo. Другите, моля да си стоят граждани.