Факт е, че всички частици, елементи, вещи и създания са свързани помежду си, къде пряко, къде не чак толкова. Така е и с човека и камъните, било те скъпоценни или полускъпоценни. Един камък може да лекува, друг да повлияе негативно, като това далеч не зависи от факта дали вярвате или не вярвате в тяхното въздействие, но пък в първия случай ефекта определено ще е по-силен. Още от древността представителите на властта, благородниците и хора с положение, са се обграждали с красиви вещи обсипани с камъни: дрехи, бижута, пособия за пиене и хранен, мебели и пр. Това разбира се е било признак на мощ и власт от една страна, но предпочитанията на дадени личност към определени камъни, не винаги са продиктувани единствено от естетически предпочитания. Във времена когато владетелите са били пряко свързани и понякога дори зависими от своите жреци, шамани, лекари, гадатели и др. мистични за времето си фигури, лесно можем да открием зависимостта между здравето, властта, и силата на дадена личност и конкретни камъни.

Като за начало, човек винаги вярва по-силно на най-прагматичните неща, каквото е и здравето – то или се повлиява или не от дадено лекарство. И за да подсиля вярата ви в камъните ще ви посоча някои примери от древността, че камъните наистина лекуват.

Кехлибарът например се е използвал още от древността в направата на редица мехлеми. Арабските и римските лечители са го стривали и смесвали с вино или пък с мед и розово масло и в редица други комбинации според болешката срещу която се ползва. И днес кехлибара се продава по аптеките под формата на кехлибарени соли или пък кехлибарено масло известно и като “люто масло”.

Друг пример е аметиста, който в миналото се е използвал за лекуване на зависимостта към алкохола. И до днес той има своето приложение, към момента основно в козметичната промишленост. Фино стрит, се ползва в пудрите, като създава филтър предпазващ кожата от вредните външни влияния.

Перленият прах пък и до днес се използва в китайската медицина като противовъзпалително средство, за прочистване на тялото от токсините, както и за грижа за кожата. Козметичната индустрия го използва за направата на кремове и други продукти, тонизиращи и подмладяващо кожата.

В Близкия Изток и Китай тюркоазът се пиел за лекуване на чревни заболявания, язви, тумори, стомашни киселини. Лекува сърцето, дава сила и помага мечтите да се сбъдват. В тибетската медицина лазурита се е ползвал, като средство против някои нервни болести. Смята се, че предотвратява пристъпите на радикулит и астма, лекува кръвотечение при жените, премахва безсънието.

Това са само някои от камъните използвани стрити за лечение в древността. Съвсем логично е, щом нещо лекува при прием вътрешно, то да оказва влияние и при външен допир с организма. Но дори и да не ходите на масаж със скъпоценни камъни, обърнете внимание на бижутата които носите. Направете си експеримент има ли бижу с даден камък което да влияе негативно или положително, разровете се из дебелите книги или интернет и току виж сте открили обяснение за това влияние.

И ако все пак имате някакви съмнения дали камъните са нещо повече от лъскави бижута, създадени от природата единствено за да доставят удоволствие на човешкото око посредством бижутата, то нека допълня само едно: “Новото е добре забравено старо” Еклесиаст. Дано все пак успеем да отворим поне едното око, за това което предците са ни завещали.