Две седмици светът е олимпиада. Е поне се надявам да е така, защото спорта е нещо страхотно, а олимпийския дух нещо което всеки трябва да усети и осмисли по свой си личен начин. Моят начин на тези олимпийски игри е, чрез сградите, които са не просто устойчиви (не става дума за здрави нали, а за това че са “умни”), те са пример за това как спорта може да намери своето естествено продължение във всяка сфера на нашия живот включително и в архитектурата. Уникално изненадана бях, как сградите са проектирани в пълна хармония със спорта, който ще подслонят, така както трябва да бъде проектирано винаги и всичко – с идея и в синхрон с този който ще обитава.

Тъй като съм голям фен на придвижването по екологичен начин, няма как да не обърна специално внимание на негово величество велосипеда, още повече след страшно приятния развой в дисциплината колоездене на шосе в общия старт, където олимпийското злато извоюва ветеран, който никой не слагаше в сметките – Александър Винокуров от Казахстан. Приятна изненада бе и второто място на Ригоберто Уран (Колумбия). Спорт в чист вид – без сметки, само съревнование. Но да се върна на колоезденето и неговото физическо място в Олимпийските игри в Лондон – става дума за колодрума.

Разположен в Стратфорд, Източен Лондон, това е едно от малкото съоръжения, които ще останат след края на олимпийските игри. Може би и това е сериозна причина архитекти и инженери да се постараят така добре. Идеята на съоръжението е изцяло вдъхновено от велосипеда. Целялото съоръжение препокрива съвременната концепция за добър велосипед – ергономичност, функционалност и ефективност.

Конструкцията на колодрумът е проектирана така, че да е максимално лека, но заедно с това здрава с минимално количество на използваните материали, точно както е при качествените и скъпи велосипед ;). Разбира се колодрумът не е велосипед, но също като него е една дългосрочна инвестиция, която се прави с мисъл не само за настоящия момент, но и за бъдещето. Сградата е разработвана така, че да има минимален въглероден отпечатък както при изграждането си (използва се стомана от местни производители, за да няма голямо транспортиране и излишни емисии въглерод), така и при експлоатацията й в бъдеще (естествено осветление и вентилация).

В центъра на спортното съоръжение е пистата, която гони своите критерии за дължина и бързина, но заедно с това има редица помещения които трябва да осигурят всичко останало необходимо за подготовката на спортистите. От ключово значение на всякъде е температурата, вентилацията, осветлението и цялостния микроклимат който трябва да е подходящ за всяко едно помещение в зависимост от функциите му. А да не забравяме, че този микроклимат трябва да бъде осигуряван при минимално влияние върху околната среда. Тук идва и ролята на фасадата, която е от дърво и е вентилируема. По този начин се осигурява естественото охлаждане на спортното съоръжение – умно и естетически издържано.

Докато сме на вълна “минимално” ето още нещо в тази графа – минимално използване на вода, за което помага система за максимално оползотворяване на дъждовната вода и то повторно. Лошото е, че към момента е доста скъпо и финансово нерационално, тъй като според организаторите няма да си изплати цената. Но пък ще балансират от покрива, както ще разберете по-долу. Но нека преди това малко се върнем към колоезденето.

Освен устойчивата архитектура на сградата, тя е иновативна и от спортна гледна точка. Зрителските места за разположени на две нива – горно с 2500 места и долно с 3500, разделени помежду си с алея за придвижване на посетителите, която е на нивото на входа. По този начин, ако на някой му се наложи да се придвижва по време на състезанието той може да продължи да гледа вървейки. Най-специфичното обаче, е че седящите места са разположени около целия колодрум, това позволява изглед на 360 градуса към пистата. Обичайно при другите спортни вело съоръжения зрителите са само по правите участъци. Изследвания сочат, че подобна обстановка, често е смущаваща за състезателите, тъй като те са в контакт с емоциите на тълпата само по правите участъци. Подобно ново разположение на зрителите, ще даде равномерно разпиляване на шума от тълпата в зялата зала, което ще намали разсейването на велосипедистите.

Сега малко за осветлението, което е много важно както за колоездачите и зрителите, така и за телевизионните камери. За да не бъде изцяло изкуствено, са поставени прозорци на покрива (капандури), наред с това целия спортен комплекс е обиколен от пръстен с прозорци. Последното позволява да си зяпате вътре не зависимо от коя страна на колодрума сте от вън.

И за финал оставих покрива, който наподобява самата писта. От една страна тематично, а от друга – евтино.

Използвана е мрежа от проволки/кабели, която позволява да бъде създадена конкретната форма, в същото време е почти на половина по-лека като конструкция в сравнение с покрива на колодрума в Пекин. По-малкото тегло, говори и за по-малкото използван ресурс, а от там и по-ниската цена. Красота, в синхрон с конкретния спорт и то на по-ниска стойност. Ами чудесно, остана само да последваме примера на олимпийския спорт и у нас. Аз си пожелавам да научим колкото се може повече от тази олимпиада както за спорта, така и за това как да ни е полезен на всякъде и във всичко 😉

А да и не забравяйте все пак да спортувате, било то и по мъничко.