Напоследък забелязвам, че хората грешим. Странно, но факт – нещата не винаги са съвършенни. Всъщност световете между които се лутаме са два: единият изплетен целия от грешки и безумия, а другия сияен и чист като съботно утро. Със сигурност истината е някъде по средата, но рядко пъти можем да я видим, така де колко често виждате грешка на зрял човек, която може да определите като по детски невинна. Всъщност важното при всяка грешка е тя да бъде приета ребром и от нея в крайна сметка да излезе нещо хубаво. За една такава човешка грешка искам да ви споделя. Не става дума за убийство или поне не пряко на човек, по-скоро за убийството на един плаж.

Мястото е част от калифорнийското крайбрежие, по-известно като Стъкления плаж. Неговата история е много близка до нас и със сигурност има сходства с родни места и събития, приликите и отликите вярвам ще открие всеки един. Историята започва в началото на миналия век (с други думи XXв.) съвсем невинно и с неподозиран от никого завършек. Жителите на месното градче Форт Браг по неведоми пътища и причини започнали да изхвърлят боклука си директно на океанския бряг. Малко по малко, лека по лека плажа се напълнил с различен по вид и габарити боклук: от стандартната битова смет, чак до непотребни холни гарнитури и автомобили. Популярността на местното плажно бунище растяла и количествата сериозно започнали да се трупат. Тамошната регионална здравна инспекция в един момент надушила ситуацията с крайокенаското сметище и затворила плажа. През 1967г. започнало и почистването на района. Едрият боклук бил събран и извозен, оставал обаче проблема с дребните парченца голяма част от които стъкло. Мисията по премахването им била непосилна и така стъкларията си останала на опустелия плаж. Времето обаче лекува. Океанските вълни, дъждът и вятъра са измили плажа и са полирали стъклените парчета променяйки това място до основи. Днес Калифорния има едно чудно шарено кътче, което напомня на пейзаж от приказка.

Със сигурност заоблените шарени стъкълца не са перфектната еко среда за крайбрежните обитатели и този пример няма за цел да насърчи разпръскването на боклук по родното черноморие. В крайна сметка пластмасата никога няма да успее да заблести така. По-скоро историята има за цел да покаже, че когато ние сгрешим и не успеем да се поправим, природата показва на какво всъщност е способна. Тя определено знае как да се грижи за себе си и прави от нашите дефекти – ефекти. Хитро заобля ръбовете на проблема, но не го заличава напълно от полезрението ни, за да ни напомня какво сме направили и колко време й е коствало за да го поправи. Днес плажа е туристическа атракция, но и паметник на екологичната ни неграмотност, която надявам се ще си остане там, в началото на XX век.