Това е Ванис Бъкхоулц
28 ян. 2013
Всички казват че бъдещето е в децата, но когато четеш за статистика сочеща, че 41% от българчетата са неграмотни се замисляш на къде ли вървят нещата. Разбира се родните деца имат много и забележителни постижения: медали от международни олимпиади, награда в конкурс на НАСА, смела и достойна постъпка на ученик спасил по-малко дете и т.н., като това са само част от постиженията на български деца за 2012г.
Е има и какво да учим и при това първо трябва ние големите да се научим. А най-добрият учител е личния пример, ето един такъв, който сигурно ще провокира и отрицателни мнения, но на мен ми се вижда преди всичко насърчаващ и свеж. Това е примера на Ванис Бъкхоулц (Vanis Buckholz) да ме извини ако не „произнасям“ правилно името. По-важното обаче са делата му.
Ванис е на 10 и в момента има собствена компания, която е кръстил „My ReCycler“. Когато бил във втори клас за пръв път чува за „Деня на Земята“ и осъзнава че хората изхвърлят твърде много боклук който може да се рециклира, а той може да помогне за това. Така започва да събира от съседи и приятели, с помощта на своя скутер, боклука който може да бъде използва повторно. Когато става на 9 и му подаряват велосипед започва да обикаля още по-голям район и да събира още повече пластмасови, метални и стъклени отпадъци.
Мнозина в района вече знаят за „My Recycler“ и сами отиват на алеята зад къщата на сем. Бъкхоулц и изхвърлят разделно боклука в множеството кошове за тази цел. На няколко седмици семейството вика камион, който взема отпадъците-суровини, а срещу събраните боклуци Венис получава 100 – 200$.
Добрият пример не спира до тук, защото младежа знае какво да прави с парите. Една част отиват за торби за смет, контейнери и дезинфекциращи препарати, т.е. реинвестира в бизнеса. Друга част спестява. Разбира се малка част отива за лакомства и джобни когато семейството е на почивка. Но най-важното е, че 25% дарява на проект „Надежда“, който се грижи за бездомни и бедни деца. (или дарение от близо 1000$ към 2012г.)
Всъщност това си е едно съвсем обикновено дете, което спестява за спортна кола и иска да помогне с каквото е по-силите му за да живее по-добре в един по-добър град, на една по-добра планета, по възможност нашата.
Дам, децата са бъдещето, а ние сме тези които да поставят началото. И тук може би е много подходяща следната реплика: