Три любопитности за прилепите
16 ян. 2017
Знам, че много хора не понасят прилепите. Тяхно право. Но не зависимо какво е отношението ви към тях, тук става дума по-скоро за отношението към любознателността и опознаването на света около нас. Все пак най-добрия източник на идеи за учените-изобретатели в днешно време е точно природата и взаимовръзките в нея – така наречената биомимикрия използвана от науката. Връщам се при прилепите и три напълно нови за мен неща по темата.
Защо са приносител на болести, но не са перманентно болни:
Отговорът се крие безспорно в супер различната от останалите бозайници имунна система. Обаче нас това не ни топли много. Все пак резултатите от експеримента с 34 панамски прилепа Molossus molossus са любопитни. След като им инжектират липополизахарид (LPS), което е вещество изграждащо много болестни микроорганизми се оказва, че единствената имунна реакция на прилепите е леко понижаване на телесната им маса. Никаква температура, никакво кихане и кашляне, никакви носни кърпички по джобовете, никакво нарастване броя на бели кръвни телца – само отслабване. Допускането на учените е, че всичко се дължи на температурата – докато спят през деня прилепите имат изключително ниска за бозайник температура, която им позволява да пестят енергия намалявайки до минимум всички жизнени процеси, включително и развиването на вирусите. След като се събудят и станат активни пилот изпитатели вдигат до 37.8 градуса, с което вдига активността на някои имунни клетки и става по-жегичка от нормалното за развитие на вирусите и ограничава тяхното размножаване. Е с това далеч, не се изчерпва въпроса за здравето на прилепите, затова следя какво ново ще открият учените по темата.
Най-бързия хоризонтален полет от 160 км/ч, не е лошо, не е лошо.
От Перу, отскачаме попътно в Бразилия, където живее най-бързо летящото животно. Вашите аплодисменти за прилепа Tadarida brasiliensis, с размери от 9 см. и тегло около 12,5 гр. Никак не е лошо за този мащаб да развиеш скорост от 160 км/час за хоризонтален полет. Втори в класацията са черните бързолети от едва 110 км/час. А ако говорим за пикиране, там вече се включват ястребите с 300 км/час, но това е съвсем друго нещо, по нанадолнище и баба може … е ако е яла люти чушлета.
Симбиоза между прилеп и месоядно растение. Месоядно растение привлича прилепите с ултразвук, и после ам, ам, ам. Всъщност не е така прозаично. Оказва се хищните растения от Борнео Nepenthes hemsleyana примамват прилепите за да си помагат едни на други. В техните цветове летящия бозайник се приютява, намирайки прохлада и убежище от паразити. А цветето получава персонално торене от наемателя си. Справедлива сделка. Любопитното обаче е, как се намират един друг в гъстата джунгла – чрез ехолокация. Прилепа засича вълните изпращани от растението и по тях се ориентира за разстоянието което го дели от уютното убежище. Страхотна симбиоза! Чудя се кога ли един мъж ще улавя честотата на жена си за да намери дома, след една „Етажна гроздова“.
Това бяха трите неща, които за пореден път показват колко впечатляващи са прилепите и колко много можем да учим от животните около нас. Стига да ги оставим да ни покажат, тяхното знание.
Източник: nauka.offnews.bg