Статистически доказано е, че ако живееш в градски апартамент ще имаш по-голяма склонност към пътуване. Всъщност, това е моя лична статистика – 90% от близките ми са приключенци по дух и обичат да ходят или в някои частни случаи поне да си мечтаят, за нови и просторни места. Много често, това са места с красива природа, но разбира се и големите туристически, градски дестинации представляват интерес. Съвсем логично, ключът към тази приятна „зараза“ е в простора. Дори и да избереш да посетиш Париж. Ако имаш силите или опцията да спиш и вървиш придвижвайки се от Лувъра към гробището „Пер Лашез“, значи 99% от времето си на открито и в движение. Останалият 1% е времето прекарано в тоалетната. За скандинавието бодърстването по цяла нощ не е новост. За да види човек Северното сияние, да не говорим – купчина със стимуланти срещу задрямване и не малко търпение. С други думи туристът търси простор, търси новото, търси различното, търси красивото. Е ако нямате време или сили за да пътувате толкова често, колкото ви се иска или списъкът ви с дестинации все не намалява, а напротив – то тогава не друг, ами Аз ще ви кажа решението, което открих. Тръпки ви полазиха нали?

Вече една година се подвизавам, като селянка. Нали не мислихте, че веднага ще ви изпльоскам готовата рецепта – търпение. Макар и да не съм си сменила адресната регистрация и да не мога да вземам книги от селската библиотека, има безброй други неща, които ме изненадват, занимават и са ми напълно нови и любопитни. Къде за хубаво и къде не чак толкова за хубаво. И приспивайки снощи малкото ми канибалче, ми светна че е крайно време да споделя своите дълбоко философски и дълбоко селски разсъждения за живота, туризма и приключенията и с още някой друга клюка за тези които са любопитни. Ако изобщо някой е останал да чете, еко-exo предвид преобладаващата ми липса. Но за туризма, този малък дявол, който мира не ни дава, всяка нощ преди да заспим или в кратките моменти когато шефа не ни наблюдава – освен ако вие не сте шефа, е тогава сте трайно прецакани, защото винаги сте под наблюдение.

Та пътуването и опознаването на различни градове, държави, култури, исторически факти, изкуства и природни чудатости е основното предимство на глобализацията – и това, отговорно го казва един антиглобалист, въх малии. Не зависимо на каква възраст сме, след пътуване се променяме, израстваме, ставаме по човечни и толерантни към другия, към различния. Ето вижте ме мен, живият пример. Вече 2265 знака, а аз още никого не съм набила и никого не съм нарочила за враг на държавата. Е имам време до края на статията. Искам обаче да отбележа едно единствено нещо, че всичко което споменах като предимства на туризма крие своите дълбоки и изначални корени в природата – включително и ние самите. Не зависимо дали говорим за изкуство и архитектура ( вижте импресионизмът), дали говорим за технологии (мимикрията) или пък за храна и култура. Всичко изначално е свързано с природата, търси вдъхновение в природата и се развива с природата. Тя е нашия основен учител, мотивация и средство. И осъзнавайки го, по-лесно ще намерим своя личен път като част от цялото, дребна, но значителна прашинка за нея. На село всичко е една идея по-близо до природата, но в някои моменти и ужасно далеч от нея. Да, моята лична рецепта за излекуване на сладката „зараза“ туризмът е именно животът на село. Установих, че от една година на сам нямам тази трескава нужда да пътувам и да търся различното, стига ми да забавя темпото и да наблюдавам – което е лесно на село. Започнах да се интересувам от птици, мога да развия моята страст – билките, уча постоянно нови неща за земеделието и строителството, по-лесно откривам баланса с хората и най-вече ровичкам си на воля в себе си. Вече не ми е нужно да съм показна, лъскава, стилна, комбинативна и взряна в часовника. На село има толкова много красота и дава толкова много енергия, като след пътуване до непознато място. Всяка сутрин тревата е различна, аромата на повея се променя, светлината омеква или те предизвиква, всичко се променя и ти нашепва, че и ти си така, че и ти се променяш, но не защото трябва – а защото е норамлно, хубаво и вълнуващо.

Разбира се и на село има деформации и изкривявания. И тук има Раундъб, ГМО, безпризорни животни, самотни старци – всичко онова, което ни смалява и ни вкарва в градските кибритени кутийки на мислите и страхвете ни, като изяжда бавно всичко хубаво и усмихнато. Знам обаче, че нашенското село може много по-бързо да се възстанови от пошлото и мръсното. Може би преди това трябва да умре напълно, за да възкръсне или ще се променя заедно с природата, принуден от природата, насочван от природата. Сигурно и едното и другото.

Та на кратко казано:

„Лекът срещу туризъм, но без да ампутира приключенското в нас, а напротив – това е българското село.“

И черешката на тортата е
„икономическата жилка в конспирацията наречена туризъм“.

Все пак съм икономист по образование, макар и прахосник по призвание. Туризмът всъщност е в основата на съвременният строителен бизнес и ако си мислите, за небостъргачите в Ню Йорк сте на прав път, но може в една по-тънка пътечка, покрай него. Кажете ми сега, колко често са пътували вашите баби и дядовци? Не много често нали? Веднага ще кажете, че причината е била недоразвитата инфраструктура – все пак нямало е магистрала Тракия, Струма, Люлин и т.н.и със сигурност не се е стигало за 4 часа от София до Бургас. Нямало е и каруца с 200 коня под капака. Да се върна върху туристическата или по-скоро икономическата мафия. Та видите ли, ако човек е затворен в едни между 10 до 100 кв.м. през 90% от времето си – в офиса, учебната стая или апартамента, то логично 100% от времето си за мечти ще прекарва в кроежи, къде ще замине на почивка, от къде да си запази по-евтини самолетни билети, къде има промоция на леки и побиращи дори и санбернара ви, куфари. И готово имате рецептата за напълно работеща икономика – сферата на услугите процъфтява в лицето на хотели, ресторанти, застраховки и т.н., производството бълва сувенири, куфари, пантофи, четки за зъби, коли, велосипеди, самолети, че вече и ракети. Ура! Ура! Ура! Да живей, да живей, да живей! Както се казваше в една театрална постановка.

Е стига съм ви скандализирала, оставям ви да умувате, коя да е следващата дестинация, която да покорите – дали да е Тадж Махал или селото на баба ви. А аз отивам да стегна куфарите за едни бързи палатки в дивото, през уикенда – муахахахаха ха ха.