camping4

Знам че сезона на къмпинга премина или поне за северното полукълбо, обаче разумния къмпингуващ се познава по приготовленията, както ни учи и аснята за мравката и щуреца. Е там става дума пряко за зимнина, но спокойно може да се приложи и за туризма 😉 Преди време бях казала, че момента в който почнем да сваляме на два тура багажа за къмпинг значи няма смисъл да ходим защото просто искаме да пренесем цивилизацията в дивото. От една страна „уау какви велики мисли са ми минавали едно време“, от друга … остарявам и си търся удобството дори и сред дивото. Та тази година вече прекрачвахме прага на, аха, аха двата тура, но ето го решението за догодина.

Стъпка номер 1 сменяме превозното средство
Стъпка номер 2 заменяме палатка.
Стъпка номер 3 не нарушаваме правилото за багажа.
С други думи вълшебна работа или просто единичен кампер на 3 колела и собствена тяга:

camperbike2

Кампер триколка, отивам там където велосипедиста може да достигне, а за някои луди велосипедисти това значи на практика навсякъде. Чудесен вариант за пролетно и есенно време, точно като охлювче. Излизаш на разходка, когато се измориш се шмугваш в корубата за една дрямка, ако завали пък за един топъл чай. После продължаваш, чики, чики, чики. Лудо, ама кой знае може и тук да станем достатъчно зелени за да почнем така масово да караме велосипеди, че дори да ги камперосаме.

За съжаление снимките от вътрешността на къщичката са най-вероятно засекретени, защото при страхотния вид и от вътре е имало масови пощурявания на туристи решили да покорят нови територии, че службите са се притеснили кой изобщо ще остане да работи.

Е може да идва зима, но нас винаги ще ни греят топлите моменти на къмпинг с приятели. А ентусиастите скоро да очакват инструкции за направа на иглу 😉
camperbike3


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.