Предната седмица в петък центъра на Лондон беше застлан от велосипедисти. Над 1000 души се излегнаха при температури близки до нулата върху асфалта на кръстовище в центъра на английската столица. И не, това не е „flash mob“ а старомоден протест с кауза, тази за намаляване броя на загиналите велосипедисти в Лондон и ако имате търпение да прочетете до край ще видите че има нещо което касае всички ни.

Идеята се ражда спонтанно на кафе когато двама лондонски велосипедиста обсъждат последния смъртен случай по пътищата на града. Безумен както обичайно се случва. Разбира се цифрите никога не впечатляват защото зад тях не виждаме лицата, но все пак 122 души за 2012г. са може би всички хора които познавам, адски много хора. Най-лошото е, че бройката се увеличава постоянно, а възрастовата група е наистина широка от 8 до 94 години. Буквално! Две деца на по 8 са най-малките жертви, а най-възрастния човек загинал при инцидент е 94 годишен. Е няма да ви показвам снимки с лицата на тези 122 с различен, пол, социален статус и възрат, но ще покажа лицето на протеста, което изглежда така:

Потресаващо. Първо видях снимката и после прочетох заглавието. Изглежда като снимка от бедствие, като бедстващи 1000 велосипедиста и то си е бедствие, но вече с лице, живо и активно. Всъщност предимството на този протест е, че ни показва предимствата ни, ние българите които сме далеч от мащаба на колоездене в цяла Европа. На всички е явно, че решението на задъхващите се от трафик големите европейски градове неминуемо включва масовото използване на велосипедите. За тази цел те са извървели крачка по крачка, за да достигнат днес до тук. Това което ние можем да направим е да ги прескочим, вземаме хубавото и го модифицираме така че да избегнем лошото. Изграждане на велоалеи отделени от пътната мрежа, както започнаха в София. Обаче ако инфраструктурата решаваше всичко може би БСП и Герб нямаше да са така разделени, може би. Инфраструктура без елементарна култура не може да даде търсения резултат. Защото като няма я няма елементарната култура, стават елементарните грешки и инциденти. С други думи, нека се борим за велоалеи, обаче трябва да се борим и за спазването на правилата и то от всички: велосипедисти, пешеходци и шофьори. И когато говорим за правила истината е, че няма как да си свъкнал да нарушаваш едни, а да спазваш други. Обичайно или спазваш или не. Така че ако дадено правило не ни хареса, варианта е да го променим, а не да го нарушим.

Добрата новина е, че организациите свързани с карането на велосипеди работят както за велоалеи така и за пътна безопасност. А ние неактивните или поне неособено активните колоездачи, протестиращи или просто граждани имаме нелеката задача да дадем своя да – да покажем на подрастващите, децата, че понякога и възрастните, че правилата могат да спасят две деца на по 8 години и възрастне на 94 години не зависимо дали сме в Лондон, Варна, Бангладеж и някъде друга де.

повече информация относно протеста тук.