То се е видяло, че трудно се обединяваме и групираме за да свършим нещо полезно, значимо, вееееелико. За това първата и най-важна стъпка за начало е да се научим да се групираме. На малки компактни групички, като за по бира. Това мисля сме го овладяли та предлагам да почнем да се групираме и по-хобита. Хобито е нещо, което може да е професия, но човек е избрал да го прави просто за забавление от време на време. Нещо полезно, което може да се прави и с кеф.

Всъщност американците вече го правят. Правят си малки „кръжоци“ по интереси. Например ако се интересувате от игли, конци и шевни машини и живеете в Бруклин може да посещавате един от 4-те клуба за шиене. Ей ги бе, може да ги видите тук. В тях основната идея е дрехите демоде да заживеят нов живот. Така се спестяват пари за купуването на още и още нови дрехи, ограничава се замърсяването от текстилната промишленост и се научават нови неща.

Аз съм много „За“ да си организираме и у нас такива клубове по интереси. Специално за шиенето, си мисля че не е трудно човек да намери вдъхновение. Само отворете килера и извъдете старите дрехи изпълнени със спомени които още не сте прежалили да изхвърлите. Е не това не се налага. Можете просто да им вдъхнете нов живот, а може да го направим и заедно. Дали ще намеря мераклии за кълцане, кроене и шиене?

Понякога просто се чудя как нещо приятно може да се окаже полезно, екологично и икономично. Всъщност точно България е мястото където подобен тип клубове е логично да просъществуват. Ние сме с идеи, стремежи, мерак, но без пари, единственото което трябва да се направи е просто да се обединим. Пожелавам си през 2011 да преминем от интернет форумите към офлайн клубовете. Хора предлагам да се обединим просто за удоволствие и забавление, правейки заедно дрехи, ел.уреди, сладки, мебели, ремонти, коктейли, осветителни тела и т.н.т.н.т.н. Просто трябва да се прави все нещо 😉


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.