Днес посрещнахме официално лятото. Е при мен не беше много официално предвид факта, че дълбоко спях, но пък важното е да не проспи цялото лято. Аз лично лятото си почива в планината, но понеже не е ясно дали гори ще имаме (черен хумор) реших все пак да погледна и към морето. Родното ни море, което толкова любено и недолюбвано. Обаче нашето гардже си е най-добро и ако не ми вярвате съм подготвила няколко уникални примера за водни басейни (основно езера), които ще провокират у вас дълбока, обич, почит и уважение към нашето си Черно море.

Нека започна с едно езеро в Доминика, което изглежда наистина приказно, почти като голям врящ казан на вещица.

Зима, топла пара покриваща цялата водна повърхност на езерото и любопитството, какво се крие отдолу. Ами крие се вода с температура от 82 до 91,5 градуса по Целзий, измерена по краищата. В центъра на този “казан” замервания така и не са правени, аможе би защото там водата буквално си ври. Всъщност Врящото езеро представлява пукнатина в земната кора в близост до вулкан, което обяснява температурата и вечните изпарения по повърхността му. Жегичка а! Кой би предположил че в Карибския басейни има нещо различно от кристална океанска вода с дъх на екзотични коктейли и прохлада. Ето на това се казва изненада.

Следващото уникално място е Мексико и езерото Червена лагуна или Laguna Colorado.

Тук температурата не е изпържваща, но пък цвета на водата е леко притеснителен. Той варира от ярко червено до виолетов, в зависимост от времето. Причината са обитаващите го водораслите, които произвеждат каротин за да се предпазят от ултравиолетовите лъчи на слънцето. Въпреки това соленоводното плитко езеро, разположено на 4278м. надморска височина не може да се оплаче от липса на внимание. Всъщност е незаменимо за хилядите птици фламинго от редките видове Джемс, андийско и чилийско и за още над 200 вида пернати, които не се притесняват от полупустинния релеф, солената вода, и ниските вечерни температури падащи до – 20 градуса.

Следваща спирка е най-соленото езеро в света, изненада – езерото Асал.

Намира се на 150 метра под морското равнище в Джибути (република в източна Африка ). Концентрацията на солта в Аасал е 34,8%, а в Мъртво море едва 33,7% 😉 по-солени са единствено свърхсолените езера в Антарктида, за които дори и не подозирах, че съществуват (ще ме прощавата за което). Температурата на водата е 34 градуса, което в комбинация с високата соленост не позволява на човек да се къпе, а по-скоро само да се потопи за кратко. Ако имате този шанс, си носете обувки, тъй като дънoто е осеяно с причудливи кристални форми, които са и една от забележителностите на пейзажа, заедно с менящия се цвят на водата. Описват гледката като сюрреалистична, а жегите като феноменални (+/- 50 градуса ;)).

Езерото на медузите се намира в Палау (република разположена в западната част на Каролинските острови). Някога езерото е било част от Тихия океан, но след спадане нивото на океанските води, то се отделя и заживява самостоятелен живот. В момента се обитaва от колко 8 – 10 милиона медузи, които обаче не са “парещи” за човек, което прави езерото любимо място за водолази.

Фотографът Кевин Дейвидсън описва усещането като стотици меки балончета, които ви докосват, което всъщност е много приятно. Пък защо ли да не иде човек в Палау, някои ако взима стопаджии до Каролинските острови да се обади.

Всъщност уникални места има на всякъде. Едни звучат леко стряскащо, като горните. Други пък са болезнено красиви, като: Плитвишките езера (Хурватска), Кратерното езерео (САЩ), Saiful Maluk (Пакистан), Рилските езера (България :P) и др. Красотата е в природата, изкуството отдавна го е доказало, а науки като биомимикрията само го затвърждават. Пожелавам си и ние и децата ни да имаме възможност да видим тези чудесии, което зависи от нас, нашите закони, нашите управници и до голяма степен от срещата за устойчиво развитие в Рио де Жанейро. Дали наистина е така ужасно сложно?