Баба Яга, както сигурно се досещате не винаги е била баба, но затова пък винаги си е била Яга … може би. А ето какво се случило един ден или още няколко след това … може би:
Млада девойка ни много красива, ни много грозна – с други думи съвсем нормално грациозна. За нея това не било от значение, защото живеела в усамотение. Малко в страни от града, на чудна полянка една. Харесвала птички, дървета, треви и за нея природата била най-важна, като чели. Разхождала се сред полята, разглеждала тревата, газила боса в реката. Брала, събирала и сушила, етерични масла доста чевръсто варила. Един ден незнайно как и кога, незнайно защо и какво точно било – появило й се едно червено петно, на самото лице малко в страни от нейното носле. Хм, странно било. Помислила си тя, че нощес я е гризнала някой бълха. Не обърнала внимание, ни най-малко не се притиснила и продължила свойто занимание – билки да сбере. Брала глухарчета, лапад, равнец, а в краката й свирел щурец. Събрала тоз ден красив и кичест букет. Прибрала се в своя дом скромен и чист и легнала да дремне за миг.

Събудила се потна, нормално – на вън било някъде към хиляда и сто градуса и то под сянката старата бяла липа. Умила лицето във хладка водица и почесала се странно под потната мишница. Погледнала тя, че още петна покрили са й вече врата. И под бюста дори редица голяма от червени петна наредили се като засмяна уста. Стояли си там тез грозни неща, като че в очакване на някаква важна новина. Но каква ли била тя?
На следващият ден новината дошла – били чакали тези „мили“ петна новички изтумбени мехурчета пълни с нещо като вода. Покрило се бързо лицето, гръдта, имала малко дори по гърба. Ръцете тепърва взели да се зачервяват, а краката все още стояли си бели. Едвам взела да преглъща с уста, направила си веднага чай от билка суха. Пийвала чайове наред и навред и продължила деня си така и напред. Покрила се цял в балончета малки, в началото прозрачни, а после не щеш ли – ред подир ред започнали те да променят цвета си. Станали пъпките като снежни върхове. Покрили се с бяло, като с ледове. Но вместо да изстудяват, напротив – горели, тез върхов на пръв поглед бели. Застанала тя с огледало в ръка – те навсякъде били заляли нейната стройна снага и глава. Но Яга не била никак даже суетна. С интерес ги разглеждала и леко погалвала. Минали тъй три дни подред и на четвъртия бил наминал съсед. Видял той тогава как бялата Яга била на червени петна и с бели мехури покрита цяла. Извикал само едно „Ааааа“ и побягнал в миг на далеч, през глава. Яга засмяла се, много. За нея тия хора били тъй чуадати и ни най малко интересни, по-скоро скучни, досадни, излишни и понякога мъничко вредни. Виж билките, нивята, горите, потоците, птиците дори и мухите били друга песен – приятна и нежна.
Лека полека града се разраствал, но в една съвсем друга посока – за щастие. Далече от малката къща с веранда и безчет билки под нейната сянка. Напротив, района в който Яга си живяла съвсем запустял и покрил се със плява.

Израсли дървета през прозорците френски, появили се нови гнезда на птици, язовци и лисици. Дошли повече бръмбари, мравки, змийчета. Появил се цял нов свят за нея, край нея във нея.
Един ден наминал от там млад момък. Напет, висок с поглед уверен. Видяла го Яга и просто подела: Здравей, млади люде къде си поел? Насам няма нищо за теб, таз гора и поля, река и природа си е моя?
Разсмял се той с гръмкия си глас, след туй подел без хич да се трогне:
– Щом има за теб и аз ще подиря, малко равнец и стръкчета коприва.
Яга разбрала, че тоя младеж добре знае какво и как да намери. Подала му тя от своята кошница пълна, тия неща и казала бърже:
– Заповядай вземи си, аз имам си много. За тебе са тези. Иди си със здраве.

Поблагодарил и разпитал, де е тръгнала тя. Към града и дома ли завръща се вече? Тя обяснила, че в града работа няма, живее си тука в горска премяна. Младежа тогава, се втренчил в нея. Благо се усмихнал и прямо попитал: Я сега кажи ми ти, как се казваш и от кога имаш таз шарена Varicella? А тя отвърнала така:
– Яга. А какво е това Varicella, таз странна китка с цветя или онази пъстра трева?

Очаквала да й обясни за билката розова, заплетена в нейните коси, която отдавна търсила как се нарича и защо така много аромата й обича.
Засмял се младежа и казал тогава, че тез бели пъпки са болест една, която нарича се още – шарка. Обяснил и за извлек от брашлян, как действа в този случай запрян. Споделил, че никак не е препоръчително да яде горски ягоди или дива риба. А нашата Яга била съвсем забравила, какво било да имаш кожа нежна, без рани, без пъпки, без нищо по нея.
Младежа започнал все по-често да идва, носел на Яга какво мислите? Книги. Книги с рисунки на различни билки, книги с човешки органи и дори животински. Прекарвали цели дни по полята, събирайки лекове и правейки карта. Бъркали отвари различни, слагали ги в тъмни стъкленици. Едни на слънце стояли, а други дълбоко в земята на хлад закопавали. Така си минавали дните. А на Яга от пъпките останали й само следите.
Начетеният младеж изтърсил веднъж: Яга ела с мен в града? Искал той да й покаже дома си. И младата Яга приела с охота. В дома му, в града редом с него дошла. Показал и своите странни неща: инструменти, комплекти от лупи, котлони, епруветки, стъкълца, щипки, книги и микроскопа. Една лаборатория пълна с чудеса, еха колко приятно било всичко това. Но града, бил ужасен – шумен и прашен. Ни птичка, ни цвете, ни полъх на вятър. Само шум, злост, пушилка и погледи странни.

Постояла там ден или два и не издържала – прибрала се в свойта спокойна и дива гора. Така Яга останала пак сам сама.
Със своите белези и боси нога, през полета, рекички и ниви върви, но вече не е млада девойка – уви. В горичка една, обрасла с трева, в къщурка малка цяла в брашлян стои днес Баба Яга сама и ниже китки с треви и цветя. Търсиш ли билка, незнайна? Отбий се при Баба Яга. Тя малко забравила е как да говори. Но с радост каквото може ще стори, за да помогне.

Ако търсиш още истории за Баба Яга, то тогава не пропускай превода на Мария Донева на прекрасната книжка в стихове „Патилата на метлата“. Приятно летене с метла и честит Еньов ден!