Юли – месец на предизвикателства
03 юли 2019
Ако обичате предизвикателствата или просто обичате себе си, подарете си един прекрасен и смислен месец юли. Едно от малкото преживявания, които сама съм си причинила и съм безкрайно горда от себе си е месеца ми без пластмаса, който с променлив успех продължи близо половин година. Разбира се че ще си говорим и за мен, а не само за еднократната пластмаса и колко вредна и опасна е тя. Всъщност и двете теми не са интересни, по-интересното е как човек си поставя малки цели, които го правят една по-добра версия на самия себе си. А когато променят и света около нас, е двойно по-сладко – почти като ръчно приготвен ванилов сладолед с напълно разградима опаковка, но и за сладоледа – друг път.
Това което ще споделя са четири неща, които ако устискате да прочетете, без да оповръщате от емоционално-философските ми възгледи или летния стомашно-чревен вирус, могат да са ви полезни.
Никога, ама никога не правете нещо пряко себе си.
Аз съм твърдо против насилието. За съжаление, има хора които са страхотно благи и добри – особено към другите. Но могат да си причинят безумни неща пак в името на другите – близки, непознати, планетата, щурците, извънземните, науката и бла, бла, бла. Та ако поемете това юлско предизвикателство, не го правете въпреки себе си – е може би в някаква степен да, но не не на 100 %. Дори, не на 60%. Вие го изчислете процента, по сложната формула: корен квадратен от предизвикателството умножен по номера на обувките ви и в знаменател на всичко това обичта ви към вас плюс тази към другите умножена по плюс безкрайност. Правете го за себе си. Това е 100 % правилната позиция. Иначе, се изкалва, счупва и става нерепродуктивно.
Всички имаме грехове и те ни учат да сме по-добри
Първите дни при мен имаше една луда еуфория, че се случва нещо велико, че се променям, че съм превъртяла тотално. И голяма част от изброеното е вярно – без разбира се превъртяването тотално. Но всяко чудо за 3 дни. Следват дни подобни на детокса на наркозависим. В патова ситуацията си, отчайваш се, мислиш че света ще свърши, защото си си забравил многократната торба, а зверски ти се ядат череши. И това ще премине, а в зависимост колко сте праволинейни като личност, може дори и да не ви споходи. Идеята обаче ми е, че в един момента се появява и дискомфорт, но той е там само за да ни провокира. Имаме два избора – да се подадем на лесния вариант или да намерим друга опция. Случвало ми се е, когато съм зверски гладна и не нося нищо в чантата си, да отида до близката пекарна за нещо „вкусно-гнусно“ и да го погълна като крокодил схрускващ нежна, крехка зебра. Хм май аз трябваше да се отъждествя с атлетичната зебра, а не със зъбатия крокодил … Та в такъв момент забравям, че съм човек – пардон жена, тим зебра, пък камо ли че пекарните използват найлон. Е, сллучва се. Затова пък следващият път ще си сложа бурканче с ядки в чантата и като освирепея няма да се издъня с една найлонова торбичка.
Да си организиран не е лошо качество за оцеляването на вида ни
Докато бях млада, снажна особа работеща на две места и с основна цел щастието на мен, мъжът до мен и банковата ми сметка, нещата бяха лесни – на линия си за работа non stop, максимално организирана си, вриш и кипиш от енергия дори и да си състемно недоспала. Направо представляваш едно малко тайфунче, което хвърчи наред и разхвърчава де що нещо му се изправи на пътя и не си е свършило работата, както аз си мисля че трябва. Е да, ама един ден се появи шантавата идея, че такива като мен трябва да си имат поколение. И в деветия месец, вече не ме издържаха на работа, то и аз не се издържах и излязох в майчински. Край на организираността ми. Вече животът, точността и подредеността ми са делят на ерата преди големия корем и ерата след края на големия ми корем. Но, това което ме научи юли без пластмаса и в последствие, чак до януари, февруари без пластмаса, бе да съм поне леко подобие на първата ера – онази преди големия корем. Почваш да си носиш винаги вода в многократна бутилка, торбички – многократни и/или вече найлонови за които няма пощада – минимум 17 пранета и употреби, знаеш на изуст какъв да е маршрута ти за да напазариш подправки, плодове, зеленчуци, варива, бира и т.н. без найлон и пластмаса по тях и т.н. и т.н . А ако случайно забравя или пропусна нещо, само да кажа детето за сега не съм го забравяла, но се мъча усилено да го пропускам – то обаче вече бяга по-бързо от мен и не се получава. Та ако случайно пропусна нещо, то тогава идва следващото вдъхновяващо правило.
Открий своите необятни способности
Вече сама съм си скучна, а и трябва да ходя да ме изтезават 9 деца. Та ще съм твърде пряма. Когато обстоятелствата те притискат, откриваш колко креативен, бърз, умен, можещ и т.н. и т.н. можеш да си. На практика можеш да си всичко. Ситуация: забравяш си бутилката с вода, а на вън е жега та дори и дрехите ти се потят. Аз никога, само те. Жажда ме гони, но вода нямам. Възможностите са:
а) купувам си ледена вода в пластмасова бутилка за еднократна употреба
б) преглъщам срамежливостта си и влизам в първото място, където могат да имат стъклена чаша чешмяна вода и с влажен поглед ги моля за това – влажен, заради потта нали се сещате
в) купувам си бира в стъклена бутилка, сядам под някое дръвче и си представям, че пак съм на 20.
Та обстоятелствата и най-вече личната ни отговорност и съвест, могат да измъкнат от нас неподозирани качества, като алкохолизъм или храброст. Според случая и човека.
Е генералният извод е, че едно такова предизвикателство, като юли без пластмаса или просто един избран от вас месец без найлон, епилатор или четка за коса всъщност е необятна благодат за да променим себе си и да станем по-силни, по-уверени и разбира се вече 100% гарантирано съвършени. Всъщност всички сме прекрасни, открийте своя прекрасен юли и се надявам липсата на пластмаса да е част от вас по един или друг начин. А да и да кажа, че аз видите ли бях цял месец без никаква пластмаса. После въведох пластмасовата кутия за риба, а после … е добре де и друг път ще пиша пак за себе си. Сега спирам, за да дам възможност на прекрасният ви/ми юли да се случи. Случ!