След пролетното почистване категорично се наложи извода. че за един ден боклука няма да изчезне. Следователно трябва да прибегнем към по-голяма изобретателност и да погледнем по сериозно на идеята за повторна употреба на всичко онова, което в момента изхвърляме. Ако имате някакви колебания по въпроса веднага привежда в подкрепа два силни довода.

15 220 евро на ден: България заедно с още 3 държави членки отива на Съд пред Европейския съюз, защото не са спазени сроковете за привеждане на законодателството ни с Рамковите директиви за отпадъците. Бла, бла, бла. Обаче лукса да не направим нужните законови промени, които да регламентират обработването на отпадъците ще ни струва по 15 220 евро на ден от старта на съдебното дело до момента в който се въведат въпросните корекции. И то само заради някакви си 17 месеца закъснение в срока, който изтече през декември 2010 г. Това бе финансовия “стимул”.

Втората причина е свързан с ресурсите, които към момента са нужни на българската икономика за да функционира, общо взето са ни нужни две планети за да порължаваме по същия начин. След като излезе доклада на WWF “Жива планета 2012” стана ясно, че България потребява 20% повече ресурси в сравнение с 2010г. Ще си кажете: Аха, значи кипи бурно производство. Положението обаче, май е съвсем друго, тъй като икономическият растеж за 2011 бе едва 2 – 2,3% (по прогнози на ЕС от октомври), а за 2012 след няколко корекции в посока надолу се очаква да е между 0,5 – 0,8% (според ЕС и МВФ). Следователно извода на който навеждат тези 20% по-голямо потребление на ресурси е, че използваме повече суровини защото ги ползваме неефективно, и за тази неефективност плащаме в пари и не само. В същото време ежедневно изхвърляме суровини на бунището, вместо да ги преработим и повторно да ги използваме. И отново се връщаме към ЕС и въпросните промени в законодателната рамка, които имат за цел да кажат – използвайте боклука за да сте по-ефективни, за да не плащате толкова много за суровини и за да си опазите природата. Да де, ама ние не щем и не щем. Така днес България вече е на 49 място в класацията “Живата природа 2012” на WWF, изкачване с цели 10 места в сравнение с 59-тото място в миналата класация. За жалост това изкачване не е повод за гордост, тъй като показва че на икономиката ни са нужни 2 планети за да произвежда това което си произвежда и за в бъдеще. Е не сме сами в черния списъл, тук са всички близки нам дружки: Румъния и Сърбия потребяват ресурси все едно разполагат с 1,5 планети, Европейският съюз – с 2,7 планети, САЩ – с 4 планети, Япония – с 2,35 планети, Русия – с 2,5 планети, а Китай – с 1,2 планети. Малкият проблем е, че всички ние имаме само една планета и за това по-добре да се стягаме, защото прахосничеството застрашава някои от любимите ни създания:

И понеже всички сме свързани с горепосочените и милионите не посочени, ще трябва да почнем да мислим в перспектива за нас и за тях.

Само три неща се искат от нас: да използваме старите вещи по нов начин, да изхвърляме по-малко боклук и да го хвърляме разделно. Разбира се и отговорните институции трябва да дадат своята лепта за да станем всички ние примерни граждани изхвърлящи всяко нещо в съответния цвят контейнер. Така на големите нашенски заводи произвеждащи например полиетиленови торби и чували няма да им се налага да внасят пластмасов боклук от Германия за да поддържа в работен режим мощностите с които разполага. Просто могат да си ползват това което всички ние в момента изхвърляме в природата и което ще си остане там за около 1 000 000 г.

Пластмасата не е лоша сама по себе си, стига да я изхвърляме в жълтия контейнер, за да си спестим по 15 220 евро на ден и по кой знае още колко за суровини за родните производства, които ни хранят. Пък и да си спестим една планета 😉

Подробна информация за доклада на WWF може да прочетете тук.