Днес е 22 април, по мое скромно проучване малцина знаят, че това е международния ден на Земята. То и аз едва от няколко години знам за него, като често или го пропускам или забравям за съществуването му. И как да е другояче, когато нито е официален празник, а от там – не е и почивен ден, нито имаме навика да направим пищна трапеза и да се съберем за по една ракийка, по повод празника.
Затова предлагам, … прочети целия текст»
Днес ще отскочим до Германия – от една страна, защото географски е близо до Швеция, а от друга, защото схемата за разделно събиране на боклука е сходна.
Проучването на Eurostat, публикувано миналата година, за 2007 сочи, че германците са първенци по редица критерии. От една страна те водят класацията на стария континент, по обем на рециклиран боклук – 46%, от друга страна при тях само 1% от сметта се озовава на бунището.
Посочените по-горе данните съвсем не са изненадващи, предвид дългата история на „зелената“ култура в Германия. За пример, тяхната Grüner Punkt (Зелената точка) датира от 1990г., а децата от малки биват учени кой цвят контейнер, на коя група отпадъци съответства. Ето как стоят нещата с „дъгата“ на боклука в Германия:
… прочети целия текст»
Създаването на по-добри условия за живот, е основна цел както на науката, така и на изкуството. Последното “лекува” душата, но все по-често обръща внимание и на здравето на тялото. Един от ярките примери за това е връщането към естествените материали и навлизането на живи такива.
Ако в статията Скулптурата оживява – част I, ключовия момент е живото дърво в градината или парка, сега ви предлагам да снижим поглед малко по-надолу – към тревата и мъховете, които също могат да бъдат предмет на скулптуриране.
… прочети целия текст»
Наскоро попаднах на данни от 2008г. според които в България 100% от боклука не се рециклира. Към момента мисля, че процента си е същия. Няма да коментирам дали има пропуски в законодателството защото не съм юрист, няма да коментирам и политиката на България спрямо този въпрос, тъй като не съм и политик, но ще споделя с вас информацията, която открих, като обикновен гражданин.
Обичайно когато на човек, не му харесва нещо, търси начин да го промени. Така и аз се замислих, как проблема със сметосъбирането и сметоизвозването може да бъде решен. Следвайки българската поговорка “Не питай мъдрило, а патило” реших да се разровя за информация каква е практиката в другите европейски страни. В поредица от статии ще ви запозная със съдбата на боклука в Европа и отвъд нея. Малкото ми проучване започна от Швеция – страна сочена за социален рай.
… прочети целия текст»
Изкуството и природата винаги са били неразривно свързани. Природата като източник на вдъхновение, но и на материали за целите на творчеството. Днес искам да ви покажа едно ново за мен изкуство използващо един от най-старите материали – дървото. Става дума за моделиране на дървета. Тук не говоря за дърворезба или за оформяне на короната, а за нещо което обединява предходните две – скулптора от живо дърво.
Началото на това изкуство е поставено още в древна Индия, но да си призная, аз научих за него от парка в Гилрой, Калифорния – Bonfante Gardens, днес популярен с името Gilroy Gardens. Дърветата които обитават този парк са дело на Axel Erlandson. Нека ви покажа някои от тях:
“Кошница” (The Basket Tree) е създадено от 6 чинара. То е едно от 24-те дървета които са извадени от фермата на Erlandson в Хоугън и присъдени в Гилрой.
… прочети целия текст»
Преди една седмица в статията: “Добрите лидери са и добри последователи” направих кратка аргументация, защо аз ще се включва в инициативата “Часът на земята”.
Днес искам да дам своя малък отчет пред себе си, и пред вас. В събота 27 март, в 20:00 аз изгасих осветлението, и това не беше трудно защото излизах. По интересно е, на къде се бях запътила – към едно от местата с панорамна гледка към центъра на Варна. Мястото трябваше да бъде телевизионната кула, но поради гъстата мъгла там, слязохме на по-ниска надморска височина където мъглата се бе разсеяла. В издирването на това място не ползвахме фенерче, може би защото бяхме 2-ма, може би защото влязохме в чужд имот без покана, може би защото искахме да сме част от “Часът на Земята”, но си мисля, че основната причина бе друга: тъмнината пред очите, не е толкова страшна, като тази в душата. Спирам до тук. И преминавам към доказателствения материал – снимките, които бяха и целта на малката ни експедиция. Те са дело на mAze – сърдечни благодарности, към него.
Ето как изглеждаше централната част на Варна в 21ч.
… прочети целия текст»