Когато се събудиш в неделя сутрин и отвориш очи, очакваш да видиш през терасата цъфналите дръвчета, неуморно зеления чемшир и като бонус някой синигер, кълвач, катеричка или пеперуда. На дали очакваш да видиш мравки – големи тлъсти, черни и пъргави като въгленчета. Лазещи точно над главата ти. Естествено почваш да броиш, да проследяваш какво и на къде са тръгнали. В един момент се панираш, защото изглеждат ужасно неорганизирани и си казваш – що за мравките сте вие? Отдаваш го на ранния час! После поглеждаш часовника – някъде около 10 часа е, не няма да е от часа – просто и тия мравки са се смахнали. Цял двор имат, цяло село имат – а са решили да се загубят именно в моята къща, над моето легло. Естествено мъжката половина от леглото решава да вземе нещата в свои ръце – става и си обува пантофите, а аз се ужасявам. Той вече е „взел нещата в свой … по-скоро гръб“. Една мравка прилично размазана от гърбът му се търкаля до мен – труп в леглото рано сутрин. Денят предполага да е различен. Ставаме разглеждаме ги, умуваме. Предлагам да изловуваме няколко. Успешно се справям. В резултат на което установявам, че въпреки тромавия им размер са дооста пъргави и някак шокирани – особено когато ме полазят. Абе вие мравки сте наистина зле – аз трябва да съм шокирана. Лазите моята ръка, лазите над моето легло – лазили сте по моя мъж. Е това вече е недопустимо, дори ми отнеха правото аз да се шокирам. Нещата излизат извън контрол! … прочети целия текст»