Днес е 22 Април – Денят на Земята и ще ви почерпя с малко оптимизъм – моят рядко явяващ се оптимизъм, поне що се отнася до чистотата на нравите и порядките ни, като хора. То е видно и от липсата ми на публикации за екология през последните години. Но ето на, надежда има.
По този повод, Денят на Земята, в неделя група деца на възраст от 5 до 45+ 😉 обединени от скаутските ценности почистваха коритото на р.Батова, край село Долище. Имах удоволствието да ме приемат в редиците си, а те нямаха и кой знае колко избор защото нашия Крум от с.Крумово е в отрядът им „Смелите Лълове“.

Няма да ви надъхвам за скаутстването и правотата на неговите принципи. Който иска може да разбере достатъчно от снимките в страницата на СК „Албатрос“ Варна или от други клубове и източници. Само искам да ви покажа красотата на нашата природа, а детския заряд ще трябва сами да си го представите. Моят речников запас никак не е достатъчен за цялата прелест на това да видиш тийнеджъри как искат да прескочат реката за да уловят някоя пластмасова бутилка от отсрещния бряг.

Или пък 8-10 годишни самоинициативно въоръжили се с импровизирани въдици от дълги млади и жилави клони, с които да достигнат до найлонови турбички и запокитени в средата на коритото на р.Батова пластмасови кофи.

Майка ми и баща ми цял живот спасяват животни. За да не се налага да се справят с една по-трудна задача – да пасясят себе си. Вече на преклонните 73+ идва момент, в който ние – техните потомци да се справяме с тях и нашите четириноги „братя“ и „сестри“. Така ги нарича баща ми – къде на шега, къде не. И за да придобиете още по-пълна представа за картинката, аз съм от семейство с четири деца – човешки, не четириноги. Не е да ни е липсвало изобилие от глъчка, ситуации и емоции и ей така от скука майка ми и баща ми да са се захванали да приютяват къде котка, къде куче, къде таралеж, петел или заек, изтървах кокошката и хванатото в квартала канарче, а да и бройкити от всеки вид са ориентировъчни. Каквото се сетите е минало през нашия дом, но минимум по две. Та на 60 кв.м. апартамент – изобилието от живот се чувстваше. Беше хубаво, макар на мен, като най-малка никога да не ми разрешиха да прибера и аз нещо от улицата, различно от бълхи :))))) интересно, но въшки тогава някак нямаше.