Майка ми и баща ми цял живот спасяват животни. За да не се налага да се справят с една по-трудна задача – да пасясят себе си. Вече на преклонните 73+ идва момент, в който ние – техните потомци да се справяме с тях и нашите четириноги „братя“ и „сестри“. Така ги нарича баща ми – къде на шега, къде не. И за да придобиете още по-пълна представа за картинката, аз съм от семейство с четири деца – човешки, не четириноги. Не е да ни е липсвало изобилие от глъчка, ситуации и емоции и ей така от скука майка ми и баща ми да са се захванали да приютяват къде котка, къде куче, къде таралеж, петел или заек, изтървах кокошката и хванатото в квартала канарче, а да и бройкити от всеки вид са ориентировъчни. Каквото се сетите е минало през нашия дом, но минимум по две. Та на 60 кв.м. апартамент – изобилието от живот се чувстваше. Беше хубаво, макар на мен, като най-малка никога да не ми разрешиха да прибера и аз нещо от улицата, различно от бълхи :))))) интересно, но въшки тогава някак нямаше.