Първо нека откроя едно важно разграничение, което съществува в моята глава, но не съм проверявала дали и в нечии други. А именно, че селата са делят на два вида, които си приличат точно толкова колко Астерекси и Обеликс – и двамата са гали и до там.
Първият вид са тези от градски тип. В близост до големия град (на около 10 км), с добре поддържана инфраструктура (главен път, редовни автобусни линии, детски градини, действаща църква и т.н.)., дворове от около 600 – 800 кв.м. цени от 6 000 000 – 8 000 000 лева, евро, картофа…. В някои от тях дори си имат и ветеринар, абе изобщо цивилизована работа. За тази цивилизация аз нищо не зная. Но затова пък смея да се самоизтъква по въпросите на другите села – вторият тип.

Вторият вид села са не толкова „атрактивните“, позапустели или пък пълни със селяни основно събота и неделя и през лятото. Те са всичко което села №1 но точно на обратно – отдалечени от града (на повече от 15 км.), без инфраструктура (лош път, няма детски заведения, църква ако има е само по празниците отворена, автобусът е като бялата лястовичка – всички казват, че го има но малцина са го виждали), дворовете са големи …дори огромни, толкова неизмеримо огромни, колкото могат да изглеждат в съзнанието на един градски човек, изоставените и запустели гороподобни вече дворове – твоят + тези на някогашните съседи. И преди да опороча идеята на статията, ще спра до тук с уточнението, че говоря от позицията на див селянин от село тип 2.

След като видите моя топ 7 – защо Не трябва кракът ви да стъпва на село, прочетете моля и най-долния текст 😉

Причина № 1:
Природата в цялата й прелест и детайл

Първата причина, която ще ви е ясен индикатор да не ходите да живеете на село са тези приказни дребни твари, които в книжките именуват като феи и елфи, а в реалния селски живот са просто насекоми – малки, големи, на точки и раета, с чанти и барета. Ако ви е страх от комари, паяци, кърлежи, божа кравички, миризливки, бръмбъри, мравки, пчели, оси и т.н. То тогава сериозно се замислете дали ви се инвестира не малко време и средства в мечтата наречена „селски живот“. Само да кажа, че аз успешно лекувам фобията си от паяци, като веднъж годишно ги изселвам от къщата ни. Броя на емигрантите достига средно между 80 и 100 (някъде около 90 ми е предела за преброяване на изгонените паяци) за къща от порядъка на не повече от 90 кв.м. От друга страна успешно си докарах фобия от комари след едно да го наречем интимно преживяване с тях и едноседмичен отток с болка и/или сърбеж.

Причина № 2: Мълчанието на агнетата

На всеки се е случвало да иде на почивка в дивото и да се радва на тишината. Това е така – тя е прекрасна, когато не е страшна. Ще чувате много нови шумове: късно вечер, рано сутрин, посред нощ (докато спите). Някои от тях ще разпознаете и ще се усмихнете доволно от своята природна интелигентност, но някои от тях ще си останат мистерия, която ще се появява в съзнанието ви в най-неподходящия момент. Ако сте музикант – чудесно, тези емоции могат да са креативни и творчески приятни изживявания. Но ако сте склонни към разни страхове, като тъмното например си помислете дали да не се откажите от живот на село. Май идва ред и на причина № 3:

Причина № 3 Липса на базови благинки

Пролетта и есента според мен са най-хубавите сезони на село. Не че и другите два нямат своите, достойни за повест, селско-идилични моменти. Лятото и зимата обаче, имат два много сериозни недостатъка – проблем с достъпа до елементарни поне за нас хората от 21 век глезотии като течаща вода, непрекъснато ел.захранване и проходими пътища (не говоря за асфалтирани, просто за проходими). (снимка) С риск да засегна разни болни селскостопански, обществени, политически и какви ли не сложни въпроси, но грижата за водите на село са сведени на ниво от пещерния ни период, като цивилизация, даже се чудя дали не са и по-зле защото поне като пещерняци не сме упражнявали дейности, които умишлено да застрашават наличието на вода… И нека малко ни светне и положението с тока.

Там нещата варират сериозно, както в напрежението така и в ампеража. На късметлиите честито.

Причина № 4: Щурецът и мравката

Снимки от рода на тази, няма как да не накарат човек да му текнат лиги по извънградския живот. Но обичайно реалността със селския двор е малко по-нашенска.

И причината е, не е липсата на желание. Често освен грижата за градината човек има и разни други дребни задължения, които го разсейват, като: работа, деца, възрастни родители, ремонт на колата, на покрива т.н. и т.н. С други думи, пригответе се за 24/7 за да сбъднете мечтата си, а за колко време … ами това, което си мислите го умножете х2 или дори х3.

Причина № 5: Тук и сега

В днешният забързан ден, градският човек често иска да забави темпото и затова отправя поглед към старата наследствена селска къща или свой собствен имот в село Х. Търси, дири, но накрая се самоизненадва, че като махнеш недостатъците на града то си заминат и някои неочаквани плюсове. Когато си свикнал всичко да е на един клик разстояние и утре в офиса на куриера, то при селото се сблъскваме с енергоемкият момент за планирането на покупки, съобразяване на графика на всички членове на семейството съобразно броя на колите и шофьорските умения и … предвиждане на непредвидимото. Когато по време на готвене установиш, че са ти свършили яйцата – лесно отиваш до съседката, хем да я видиш как е и да чуеш някоя новина, но ако ти е свършила каймата – греда, ще готвиш утре. Една от най-големите дилеми обаче са медикаментите – аптеката не е на 5 мин., и при бърза нужда от лекарства, превързочни материали и т.н. става значително сложно. Имам в телефонът си списък на всички хомеопатични и базови медикаменти и когато ми звънне телефона, че детето нещо си там и идем при лекар, като изпишат нещо си проверявам имам ли го в момента или трябва да купя ново, че не веднъж са ми се случвали дублажи докато си науча урока. Защото не съм сигурна и „за всеки случай“ купувам, че да не останем изненадани в къщи. При спешни случаи на село пък се е налагало да моля близък да купе и донесе нужното или мен са ме молили да донеса нещо за съсед. Та на село си е място за спокойствие от всякъде, просто защото паниката няма да ти помогне, а решението е чакане и търпение. Ако след ужилване кракът ви стане двоен – просто търпение и чакане. Ако имате кърлеж, махате си го без паника сам, самичък за да евъзможно най-бързо. Ако дечкото повръща дишате спокойно цяла нощ и му давате чай от поддъбиче. И разбира се търпение и само търпение.

Причина № 6: Замонашване

Дали защото сме семейство социопати, дали защото според ЕГН-то остаряваме, но все по-малко сме част от цялото. Част от социума, част от обществото и ставаме частичка от спомените.  Отдалечите ли се достатъчно от града, то се отдалечавате и от роднини и приятели. Или трябва да идват на дълги гостита с приспивания, а и техните ЕГН-та им създават дискомфорт – „предпочитам да си спа в леглото“, „кой ще разходи кучето ми сутринта“ (защото при нас кучетата стоят на двора), „аз докато дойда след работа и ще трябва да си тръгвам“ или пък „няма да могат да пийна две бирички“, „с тези цени на горивата“ Доводи, които и аз самата изтъквам не рядно …. И така срещите и семейните сбирки в двора вземат да понамаляват, да се разреждат и да остават за някой друг ден, месец, празник, година. Дивото си ви вика и си взема своето. Ако сте социален тип, то работа в дивото българско село нямате.

Причина № 7: Сървайвър

Така е на село винаги има някакви изненади, които дебнат само да се приберете след дълъг ден в града и да ви скочат изневиделица. Затова, поговорката ако обичаш мира готви се за война е в пълна сила и на село, но звучи по-скоро – ако обичаш спокойствието се гответе за динамика. Ето няколко бързи примера. Прибираш се вечер и кучето те посреща, но цялото е в кръв или пък трябва да сготвиш вечеря и хопала се оказва, че вода няма. Може пък дори да не успееш да се прибереш защото си си забравил ключовете в другата кола, която си оставил в града. И какви ли още не невероятни истории и случки.

Но винаги има едно мъъънично но, даже може би 700. Все пак вярвам, че ние хората (градски, селски, пещерни или каквито се самоопределим) сме част от природата и мястото ни е при нея, така ставаме по-добри, по-помагащи, по-уморени, но и по-щастливи. И ако всичко по-горе ви е стреснало, но веднага в съзнанието ви се е появило решение или възможност, то значи все пак си струва да опитате на село, защото сутрин да излезеш на двора и да те гледа спокойно разхождащ се щъркел си е несравнимо …. 

И все пак истински важните неща, са невидими за очите 😉