Първо нека откроя едно важно разграничение, което съществува в моята глава, но не съм проверявала дали и в нечии други. А именно, че селата са делят на два вида, които си приличат точно толкова колко Астерекси и Обеликс – и двамата са гали и до там. Първият вид са тези от градски тип. В близост до големия град (на около 10 км), с добре поддържана инфраструктура (главен път, редовни автобусни линии, детски градини, действаща църква и т.н.)., дворове от около 600 – 800 кв.м. цени от 6 000 000 – 8 000 000 лева, евро, картофа…. В някои от тях дори си имат и ветеринар, абе изобщо цивилизована работа. За тази цивилизация аз нищо не зная. Но затова пък смея да се самоизтъква по въпросите на другите села – вторият тип.
Три абсолютно, радикално отблъскващи се като полюсите на магнит (ако магнита беше с три полюса) статии започнах от началото на тази година. И в края на краищата реших да стартирам 2020-та с нещо което описва мен самата в голяма степен. Все пак това си е личен блог, ще си говоря за себе си коооооолкото си искам. Или не съвсем.
Ако обичате предизвикателствата или просто обичате себе си, подарете си един прекрасен и смислен месец юли. Едно от малкото преживявания, които сама съм си причинила и съм безкрайно горда от себе си е месеца ми без пластмаса, който с променлив успех продължи близо половин година. Разбира се че ще си говорим и за мен, а не само за еднократната пластмаса и колко вредна и опасна е тя. Всъщност и двете теми не са интересни, по-интересното е как човек си поставя малки цели, които го правят една по-добра версия на самия себе си. А когато променят и света около нас, е двойно по-сладко – почти като ръчно приготвен ванилов сладолед с напълно разградима опаковка, но и за сладоледа – друг път. … прочети целия текст»
Явно вече сте се досетили, че основното ми занимание е сeлото, къщата и женските домошарски занимания. Обаче дори и на село, човек си има малки тайни … или поне докато не се отбие до съседите в пълно вело снаяражение – вече съм разкрита. Честит ми първи вело поход! Неочакван, раздрусващ, изпълнен с любопитности. Затягайте каските и да отлитаме с бясна скорост от .. на дали повече от 8 км/ч. … прочети целия текст»
Продължавам да се възхищавам на селския начин на живот и да се радвам на малките му, а през лятото и по-големи, сладости. Например летните ни круши (мляс, мляс) – няма такава сладост, диворастящия в двора жълт кантарион, свежия босилек и …. изяще се от яд, защото вече всички улики към тях, са унищожени. Но има и някои неща, които могат да бият и яденето на току що паднала от дървото сочна и зряла круша – да има. Ето 4 от селските плюсове за домакинството и два минуса, за разкош.
Имаше едно време едно агънце. То беше като всички останали малки овчи бебета – пухкаво като захарен памук, но за разлика от повечето си връстници бе розово – е не съвсем цялото, а само телцето му. Ще кажете „Хм, как така розаво агънце …“, но поспрете за миг, преди да продължите като сериозния чичко от детската „Оранжева песен“:
„Ала чичко строг, брадат,
появи се в къщи.
Щом рисунката видя,
мигом се намръщи.
И отсече важно: Не!
Ти грешиш! Така не е!“
Питам аз, щом небето по залез може да бъде пурпурно розово, защо и едно агънце, да не може? … прочети целия текст»
Мисля, че имам една изключителна дарба – аз съм невероятен кърък. Мдам, на пук на моята заядливост, липсващи милиони в банковата ми сметка и други такива неща от първа необходимост, все ще вземе да ми се сучи нещо хубаво. Ей така, колкото да ми прецака лошото пролетно-депресивно настроение. Това е някаква извратена способност, най-вероятно защото съм чернобилско дете – всеки ден да налитам на нещо чаровно или неповторимо, в пълен противовес на хибридното ни и кастрирано от към човеколюбие общество. И на всичкото отгоре тия неща най-вероятно само на мен ми се случва. Защото хората в града рядко ги виждам усмихнати, тези в магазините също, а да не говоря за шофьорите в задръстванията. Обаче не ме мразете начумерени другари, има безброй начини за отмъщение. Ето това все още не ми се е случвало, та може да пробвате с него, но един по един и ако може в различни дни – Спирате ме съвсем случайно на улицата, с репликата „Извинете невероятно прекрасна госпожице, този боклук, в кой контейнер за разделно сметосъбиране да го изхвърля?“. Аз в първия момент със сигурност ще се втрещя, зачудена за кое от двете ме занасяте – че съм невероятно прекрасна (след като аз знам, че сам потресаващо чаровна) или че наистина някой е забелязал разделното сметосъбиране. Но това може да го пробвате в някой от следващите дни, примерно в петък имам намерение да обикалям пешеходната алея във Варна, зоната между х-л Черно море и ФКЦ. А и за днес графика ми с прекрасни случки е запълнен … или поне така се надявам. … прочети целия текст»
Имало едно време …, но особенното е, че го има и сега, … чудото наречено животинско разнообразие. Е вярно лекичко понамалява … ето например през 2017 г. напълно изчезнаха дивите американски източни пуми … но това е една друга история, настоящата е за разнообразието – разнообразието от видове и техните виждания за дивото, природата и всичко останало.
Във всяко общество, както добре е известно, има готини типове. Такива дето само с походката си привличат всички погледни – възхитени и дори леко завистливи. Даааа, те тия разхождащи се съвършенства изглеждат величествено, държат се величествено и всички се отнасят към тях, като с величия. Винаги са с перфектна фризура, мека кожа и безупречен маникюр –дори и мъжкарите, особено мъжкарите. Чак да се чуди човек как става това, като там в дивото няма нито фитнеси, нито козметици, нито лични асистенти … странна работа е това дивото, хем диво, хем перфектно и красиво, до върха на всяко косъмче. … прочети целия текст»
Месец юли си тече в пълната си сила и градус, а заедно с него продължава и предизвикателството – месеца без пластмаса. Ето част от моите перипети, дилеми, но най-вече решения за живот без еднократни пластмасови и найлонови опаковки.
Според мен топ 4 от най-големите замърсители лесно могат да бъдат избегнати в ежедневието ни. Има достатъчно алтернативи, които може да откриете в първата ми публикация по темата – Юлско предизвикателство.
Ако сте се включили или обмисляте или се чудите как или просто ви е забавно да следите мъките ми, решението при мен е кратко и категорично – нека да е качествено. Затвърдих клишето, че живеем твърде забързано, но не и качествено. И ако забавим достатъчно, и излезем от бързооборотните стоки и магазини, ще се насладим на качествения вкус на живота. И ето ги практическите ми достижения за живот без пластмаса (е вярно минали са само 6 дни). … прочети целия текст»
В събота ще посрещнем Julay Morning. Всеки по сове му – някои на плажа вперили поглед в морската шир, други на връх планината, трети на път, четвърти (а може би и пети и шести …) в сладка дрямка. Не зависимо къде ви сварят юлските лъчи, ви пожелавам един прекрасен месец, в който да сътворите нещо хубаво за себе си, а вярвам това ще е хубаво и за околните. … прочети целия текст»
