Дойде ред за следващия въпрос на неандерталеца.
Днес той се чуди защо гооооляма част от хората са склонни да дадат сериозни пари за телевизор и под сериозни говоря за средна сума между 2000 и 5000 лв.
Постните разсъждения на неандерталеца тръгват от това, че човек желае да има под ръка развлеченията които телевизора предлага – основно филми. Но пък, ако обичаш да гледаш произведенията на 7-мото изкуство, то тогава пресметнато в билети за кино това са от порядъка на 200 – 500 билета. При условие, че във Варна повечето фестивални прожекции са с цена между 5 и 6 лв., но пък холивудските по-комерсиални неща варират между 10 и 18 лв. Та за колко време човек би изгледал 250 филма на кино? Ако ходи всяка седмица то ще са му нужни около 4 години и нещо? Неандерталеца обаче няма време да ходи всяка седмица на кино, той е зает все да се чуди разни неща та ако сложим ходене веднъж месечно и то на цялото 4 членно семейство то тези пари ще стигнат за около 5 години. И накрая нендерталеца мислейки, мислейки или поне правейки такива опити се чуди, коя всъщност е по-голямата индустрия тази за продажба на телевизори или киното?
Всеки който желае да помогне на неандерталеца може да влезе на страницата на eko-exo във facebook и да коментира там. А ако не сте привърженик на социалната мрежа, то може да пишете e-mail на eko.exo в gmail,а аз поемам ангажимента да го прочета на неандерталеца.
* кратко инфо за идеята и целта на рубриката „Въпросът на неандерталеца“ може да прочетете тук
В рубриката „Въпрос на неандерталец“ смятам да ви питам съвсем искренно и чисто сърдечно един единствен въпрос „Защо?“. За всичко онова с което толкова сме свикнали, че чак не му обръщаме внимание, но аз поради една или друга причина не схващам.
Веднага искам да поясня за тези които добре ме познават и знаят как обичам да се заяждам и драча: Не, не искам да предизвиквам в спор никого. Опитвам се да съм по-„дзен“ ориентирана и за тази цел се мъча да проумея всички онези неща, които не са някак привични за моята натура. Просто имам доста различни приятели и познати, от което съм адски щастлива, всеки със своите си идеи за живота. Та много често до сега съм била в „сблъск“ с тях по една или друга причина. Е май леко порастнах и разбрах, че не е „номера“ да накараш някой да разбере колко е в грешка, защото не е ясно дали пък ти сам не си в грешка или дали това е начина. Та нова година, нов стремеж. Ще се опитам просто да разбера другата страна на въпроса, а дали ще я приема или не … това си е моя работа. От вас очаквам само да ми помогнете в изучаването на най-дребните неща от живота, тези които всъщност преобладават. Който иска – да се включва, както реши за добре. А ако случаааайно ми избият нервиците моля да ми обърнете внимание, на вас разчитам тъй като все още си нямам психотерапевт и съм начинаещ в „дзен“ работите.
А да, последно уточнение: всички коментари ще са възможни само във фейсбук. Извинявам се ама виросомятащите много ми обичат блога и коментарите в него са спрени :/ Но ще пускам линкове тук към приключилите обсъждания във FB, а може и малка извадка или пък голяма, от вас зависи.
Започвам с тазседмичния повод:
… прочети целия текст»