Продължавам да се възхищавам на селския начин на живот и да се радвам на малките му, а през лятото и по-големи, сладости. Например летните ни круши (мляс, мляс) – няма такава сладост, диворастящия в двора жълт кантарион, свежия босилек и …. изяще се от яд, защото вече всички улики към тях, са унищожени. Но има и някои неща, които могат да бият и яденето на току що паднала от дървото сочна и зряла круша – да има. Ето 4 от селските плюсове за домакинството и два минуса, за разкош.

… прочети целия текст»

Статистически доказано е, че ако живееш в градски апартамент ще имаш по-голяма склонност към пътуване. Всъщност, това е моя лична статистика – 90% от близките ми са приключенци по дух и обичат да ходят или в някои частни случаи поне да си мечтаят, за нови и просторни места. Много често, това са места с красива природа, но разбира се и големите туристически, градски дестинации представляват интерес. Съвсем логично, ключът към тази приятна „зараза“ е в простора. Дори и да избереш да посетиш Париж. Ако имаш силите или опцията да спиш и вървиш придвижвайки се от Лувъра към гробището „Пер Лашез“, значи 99% от времето си на открито и в движение. Останалият 1% е времето прекарано в тоалетната. За скандинавието бодърстването по цяла нощ не е новост. За да види човек Северното сияние, да не говорим – купчина със стимуланти срещу задрямване и не малко търпение. С други думи туристът търси простор, търси новото, търси различното, търси красивото. Е ако нямате време или сили за да пътувате толкова често, колкото ви се иска или списъкът ви с дестинации все не намалява, а напротив – то тогава не друг, ами Аз ще ви кажа решението, което открих. Тръпки ви полазиха нали? … прочети целия текст»

Имаше едно време едно агънце. То беше като всички останали малки овчи бебета – пухкаво като захарен памук, но за разлика от повечето си връстници бе розово – е не съвсем цялото, а само телцето му. Ще кажете „Хм, как така розаво агънце …“, но поспрете за миг, преди да продължите като сериозния чичко от детската „Оранжева песен“:
„Ала чичко строг, брадат,
появи се в къщи.
Щом рисунката видя,
мигом се намръщи.
И отсече важно: Не!
Ти грешиш! Така не е!“

Питам аз, щом небето по залез може да бъде пурпурно розово, защо и едно агънце, да не може? … прочети целия текст»

Мисля, че имам една изключителна дарба – аз съм невероятен кърък. Мдам, на пук на моята заядливост, липсващи милиони в банковата ми сметка и други такива неща от първа необходимост, все ще вземе да ми се сучи нещо хубаво. Ей така, колкото да ми прецака лошото пролетно-депресивно настроение. Това е някаква извратена способност, най-вероятно защото съм чернобилско дете – всеки ден да налитам на нещо чаровно или неповторимо, в пълен противовес на хибридното ни и кастрирано от към човеколюбие общество. И на всичкото отгоре тия неща най-вероятно само на мен ми се случва. Защото хората в града рядко ги виждам усмихнати, тези в магазините също, а да не говоря за шофьорите в задръстванията. Обаче не ме мразете начумерени другари, има безброй начини за отмъщение. Ето това все още не ми се е случвало, та може да пробвате с него, но един по един и ако може в различни дни – Спирате ме съвсем случайно на улицата, с репликата „Извинете невероятно прекрасна госпожице, този боклук, в кой контейнер за разделно сметосъбиране да го изхвърля?“. Аз в първия момент със сигурност ще се втрещя, зачудена за кое от двете ме занасяте – че съм невероятно прекрасна (след като аз знам, че сам потресаващо чаровна) или че наистина някой е забелязал разделното сметосъбиране. Но това може да го пробвате в някой от следващите дни, примерно в петък имам намерение да обикалям пешеходната алея във Варна, зоната между х-л Черно море и ФКЦ. А и за днес графика ми с прекрасни случки е запълнен … или поне така се надявам.

… прочети целия текст»

Имало едно време …, но особенното е, че го има и сега, … чудото наречено животинско разнообразие. Е вярно лекичко понамалява … ето например през 2017 г. напълно изчезнаха дивите американски източни пуми … но това е една друга история, настоящата е за разнообразието – разнообразието от видове и техните виждания за дивото, природата и всичко останало.

Във всяко общество, както добре е известно, има готини типове. Такива дето само с походката си привличат всички погледни – възхитени и дори леко завистливи. Даааа, те тия разхождащи се съвършенства изглеждат величествено, държат се величествено и всички се отнасят към тях, като с величия. Винаги са с перфектна фризура, мека кожа и безупречен маникюр –дори и мъжкарите, особено мъжкарите. Чак да се чуди човек как става това, като там в дивото няма нито фитнеси, нито козметици, нито лични асистенти … странна работа е това дивото, хем диво, хем перфектно и красиво, до върха на всяко косъмче.

… прочети целия текст»

Много често, хората не си задават най-елементарни въпроси. Доста често не си задават никакви. Както разбирате говоря по-скоро за себе си, без да знам как точно е при вас. Така или иначе въпросът „Защо живот на село?“ присъства в ежедневието на много хора, по един или друг начин. Може вие да обмислят тази стъпка, може ваши приятели или близки да са направили това в активна възраст, може вече да живеете и вие на село, но да се чудите защо сте си го причинили, възможности много. При мен хронологията е следната:

Преди доста време, не помня кой беше храбреца, ме попитаха – „Ама вие наистина ли мислите постоянно да живеете на село?“ Аз с неразбираща почуда, категорично отсякох – „Ами ДА“ и разговора секна. От тогава започна да ме гложди, защо бях така категорична и защо всъщност исках това и знаех, че е точно за мен? Дали защото родителите ми винаги са искали да забегнат от града, но продължават да са си все там. Или нещата са още по-дълбоки – защото в детството ми по време на лятната ваканция когато ставаше най-, най-интересно половината ми приятелчета заминаваха на село, а ние със сестрите ми понеже си нямахме село си стояхме във Варна? Но тия по-дълбоките ровичкания ще ги оставя за Фройд, Юл и останалите им колеги. На които поне за сега не съм клиент. Всъщност за мен вече изобщо не представлява интерес, защо съм била убедена, че „живот на село“ е точно за мен и ще съм много, много щастлива. Вече близо 6 месеца по-късно важното е, че съм тук и още по-важното е да знам защо ми харесва до тук. Само едно мисля важно уточнение: … прочети целия текст»

Не рядко ми се случва, мои приятели да се допитват до мен за различни „зелени“ продукти. Може би повечето вече спряха да се изненадват, че аз не зная всичко по темата и че ми е много полезна информацията от тях, за да научавам за нови неща. Тук е момента да благодаря на Доротеа Спасова и нейното предаване StartUp, по Радио Варна от където научих за ракетните печки – Дороти, благодаря ти и продължавай все така със StartUp! Но да се върна върху ракетните печки.

Тази зима по една или друга причина ми се налага доста да се ровя и информирам по въпросите на отоплението: то пелетни камини, инфрачервени радиатори и какви ли не уникалности, обаче това което чух за ракетните печки ме остави безмълвна и веднага след това ми се прииска да споделя с всеки и всички. Но да почнем от далече:

… прочети целия текст»

Тази статия не е моя. Това е разказа на Мирела Караджова. Знам за нея само, че е доброволец, но прочитайки разказа й в Активна среда като чели я опознах, обикнах като приятел и й се доверих, но най-важното изключително ме зарадва и вдъхнови за нови подвизи. Дано и на вас да ви въздейства, да ви донесе нещо от което сте имали нужда:

По боклука им ще ги познаете

Преди три седмици се върнах от Непал. Бях на доброволческа мисия за … прочети целия текст»

В редовете по-долу ще ви представя една алтернатива на традиционните бижута, на традиционното ювелирно изкуство, на стандартното мислене и възприемане на околния свят, природата и боклука, ценното и безценното – ще ви представя една частица от живота на Боян, наричан кратко Боби и надявам се все по-известен като bobithebob.

Костилки от всякакъв вид, форма и цвят Боби превръща в бижута и не само. Използва още палки от барабани, скейтборд дъски, билярдни щеки, пръчици от китайски ресторант, дървении, железарии и изобщо каквото боклука му донеса. Работата е от всякъде reuse – reduce – и най-вече Recicle. Как да не позеленея от кеф и да не използвам жаргон на воля. Ама все пак на боклука му приляга да сме откровенни, да сме себе си и да сме на чисто със себе си.

Откакто открих неговото ателие на ул.Шейново 17 във Варна искам да споделя с всеки за костилките, за бижутата, за Боби…. Хмц всъщност правя едно уточнение искам да споделя на всеки, който има отношение към света и природата, който му пука какво носи по себе си, всеки който цени въображението и обича подаръците. Ама не онези претупаните подаръци, а избраните със старание, в които има наистина късче любов от този който го дарява и онзи който е вградил част от себе си създавайки го. Ех тази любов към боклука ♥!

Тъй като съм тотално възхитена от видяното и искам всячески да ви запаля, дано не ви звуча прекалено префърцунено. Най-много да ви звуча малко неадекватно, но разговора с Боби е толкова истински, че ще оправи нещата. Пръц:
… прочети целия текст»

Месец юли си тече в пълната си сила и градус, а заедно с него продължава и предизвикателството – месеца без пластмаса. Ето част от моите перипети, дилеми, но най-вече решения за живот без еднократни пластмасови и найлонови опаковки.

Според мен топ 4 от най-големите замърсители лесно могат да бъдат избегнати в ежедневието ни. Има достатъчно алтернативи, които може да откриете в първата ми публикация по темата – Юлско предизвикателство.

Ако сте се включили или обмисляте или се чудите как или просто ви е забавно да следите мъките ми, решението при мен е кратко и категорично – нека да е качествено. Затвърдих клишето, че живеем твърде забързано, но не и качествено. И ако забавим достатъчно, и излезем от бързооборотните стоки и магазини, ще се насладим на качествения вкус на живота. И ето ги практическите ми достижения за живот без пластмаса (е вярно минали са само 6 дни).
… прочети целия текст»