Нарисувай си ледник

Днешните редове са в продължение на ледената тематика от четвъртък – за историята на първия в света Леден хотел, този в Швеция. Може би напук на пролетните температури, аз упорствам за истинска снежна Коледа. И ако моето е по-скоро “прищявка”, то за някои снега и в частност леда са жизнено важни. Ще ви отведа в перуанските Апенини, но не очаквайте коледни камбанки и еленчета. Общото с духа на предстоящия християнски празник е желанието и вярата. Желанието за по-добро и вярата че можем да го постигнем с тия две ръце.

Licapa е високопланинско градче в Перу, там основния поминък е свързан с отглеждането на алпака. И преди да си представите тенджери и тигани растящи по дърветата, ето как изглежда един екземпляр алпака:

Това животно до скоро се смяташе за представител на род Лами, но последните ДНК тестове оспориха това – любопитна гадинка. Така или иначе основното достойнство на алпаката е месото и козината, които дава поминъка във високопланинските части на Апенините. Проблема обаче, е че алпаките искат да ядат и обикновено се хранят с паша, а за нея е нужна вода. Къде всъщност е проблема ли? Във водата. Въпреки че говорим за планина и за надморска височина над 4000 м. сняг тук няма. В миналото е имало ледник, но с времето той е намалял и накрая напълно е изчезнал, оставяйки след себе си само големи късове тъмна скала.

В момента възвишенията на градчето Licapa вместо да се белеят, се чернеят. Населението се преселва в други райони на Перу, където могат да намерят поминък. Така постепенно един живописен район започва да опустява и това ще продължи освен ако не се реши проблема с липсващия ледник. И тук се появяват духа, желанието и вярата по-известни в логичната част на човечеството като научен експеримент. Eduardo Gold може да се окаже наистина златен, ако простичкия му експеримент успее. Целта му е да понижи температурата по възвишенията, за да създаде по-добри условия за задържането на влагата и образуването на нов ледник. Поради това той и екипа му са се въоръжили с вар и валяци, с които пребоядисват тъмните канари в светли канари. Дали проекта ще успее ще стане ясно едва след приключването му. И въпреки, че идеята е толкова простичка, тя изисква сериозно усилие, време и финансиране. Проекта старта с подкрепата на Световната банка, която е отпуснала 200 000 долара, но те са достатъчни само за покриването на 15 000 кв.м. (около 3 големи футболни игрища). Целта е да се покрие площ в размер на 3 млн. кв.м. (което е около 500 000 футболни игрища), но за да стане това реалност ще са нужни 1.5 млн. долара и 5 години.

В случай, че у вас се прокрадват въпроси от рода: Има ли смисъл всичко това? веднага давам отговора с цитат на Gold: “Това е експеримент. Той може да проработи или пък не. Правейки нещо по въпроса е по-добре от това да не правиш нищо”. В края на краищата сме длъжни да пробваме всяка възможност за решаването на проблема. Безспорно е прав – нямаме право да мързелуваме, както нямаме право и да се отказваме да опитваме. И за да не възприемете тези редове само като добро пожелание, нека фактите подсилят смисъла им. След замерване на температурата между камъните преди и след пребоядисването е отчетена разлика от 16 градуса, екипа е открил и лед в един от процепите.

Малко по-точна информация може да получите от това видео на колегите от CNN 😉

В края е време да дам своя мъдър и обобщаващ коментар: През 2009г. Световната банка излезе със статистика, че през последните 30 години са изчезнали 22% от ледниците на земята (70% намиращи се в Перу). Едната възможност е всичко това да се коригира с една четка и бяла боя. Другия вариант е всичко това около нас със сигурност да се коригира с милиони “бели четки”. Пожелавам ви да намерите своята “четка” и да не спирате да я размахвате докато нещата не се променят така както бихте искали.

Дзън, дзън, дзън, дзън – не само по Коледа стават чудеса.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.