Днес е 22 април, по мое скромно проучване малцина знаят, че това е международния ден на Земята. То и аз едва от няколко години знам за него, като често или го пропускам или забравям за съществуването му. И как да е другояче, когато нито е официален празник, а от там – не е и почивен ден, нито имаме навика да направим пищна трапеза и да се съберем за по една ракийка, по повод празника.

Затова предлагам, всеки един да се стегне днес, да си организира една обилна трапеза с месо, скара (свинско, птиче, може и нещо прясно уловено от вас, ако сте ловец) и разбира се най-важното – няколко литра домашна сливова. Звучи добре нали. На следващия ден като ви зацепи яката главата, няма начин да забравите този празник, покрай такъв велик махмурлук. Вярно че в петък сигурно сте на работа, но щефа ще ви влезе в положението. Като попита възмутено: “Е браво бе в четвъртък да се скопосаш така”, отговорете му още по-възмутено: “М ‘чи как бе шефче, вчера беше празник – Денят на Земята?” и на него като му стане едно неудобно и гузно, че няма идея за какво му говорите, ще махне с ръка и всичко ще си е по старо му.

Ако въпреки паметния махмурлук и разговора с шефа не запомните причината за пиршеството предната вечер, то сигурно сте дама. А за дамите трябва специален подход – вашата последна възможност за да запомните този празник е като се претеглите на кантара в къщи. На всеки празник, ако не качите поне 2-3 килца, значи никаква не сте я свършили. А ако сте качили дори повече от 2-3 ви гарантирам, че всеки път като се потите във фитнеса ще си спомняте за 22 април – Денят на Земята.

Ам чи чаастит ви 22 април – Денят на Земята …хлъц!