Днес ще отскочим до Германия – от една страна, защото географски е близо до Швеция, а от друга, защото схемата за разделно събиране на боклука е сходна.

Проучването на Eurostat, публикувано миналата година, за 2007 сочи, че германците са първенци по редица критерии. От една страна те водят класацията на стария континент, по обем на рециклиран боклук – 46%, от друга страна при тях само 1% от сметта се озовава на бунището.

Посочените по-горе данните съвсем не са изненадващи, предвид дългата история на „зелената“ култура в Германия. За пример, тяхната Grüner Punkt (Зелената точка) датира от 1990г., а децата от малки биват учени кой цвят контейнер, на коя група отпадъци съответства. Ето как стоят нещата с „дъгата“ на боклука в Германия:

– Синьото е за хартията (вестници, картон, списания и пр.), но без хартиените кърпички и други продукти от т.нар. хартиен памук. Друго важно уточнение, е че това е групата на „чистите” хартиени отпадъци.
– Зеленото е за стъклото, което не подлежи на връщане. В някои части на Германия, но не всякъде стъкления амбалаж се връща, ако си спомняте доброто старо време в България, където връщайки амбалаж си осигурявахме джобни за лакомства, разбирате за какво става дума. Тук обаче не попадат например керамиката, огледалата и порцелана.
– Жълтото е за пластмаса и метали.
– Кафявото е за биологичните отпадъци. Всички кухненски отпадъци, както и градински такива попадат в кафявите контейнери, също така филтрите за кафе и чаените торбички.
– Сиво/Червено/Черно е групата на боклука, който не попада в горните категории. Тук се изхвърля гребена или непотребния тиган, текстил, употребени хартии и материали за лична хигиена.

Що се отнася до батериите, сигурно се чудите дали те отиват в жълтия контейнер или в сивия, отговора е – в нито един от двата. Батериите се изхвърлят в отделни кошчета, разположени в магазините.

Германците като прагматичен народ, са помислили и за опасните отпадъци. Тук влизат кутиите с боя, лепило, лак, грунд и други химикали, от които домакинството вече няма нужда. Интересното, е че общината поема ангажимента да информира живущите в дадените райони, кога ще мине камион за събирането на този вид опасни отпадъци. Това според мен, действа и като лек намек, за всяко семейство, да направи едно пролетно или според сезона основно почистване на дома. Разбира се няма как да минем и без категория Други или Разни, става думи за групата включваща мека мебел, столове, строителни отпадъци и пр.

Съдбата на боклука от различните контейнери е доста разнообразна. Събраното в синия, жълтия и зеления контейнер при възможност се рециклира. Сметта от кафявия се използва за производство на газ, посредством ферментация. Нещата от сивия/червения/черния контейнер биват изгаряни. Мебелите и другите изхвърлени вещи често пъти намират нови собственици, след като предприемчиви търговци от магазини, за вещи втора употреба, ги приберат и в последствие ги продават.

И тук системата на разделното сметосъбиране търпи критики. От една страна домакинствата помещаващи се в малки жилища споделят, че в утеснелите си кухни имат по 3 кошчета за боклук, а от друга бизнеса, който оспорва рентабилността на системата. Това доведе до създаването и тестването в Мюнхен на нова механизирана система за разделяне на боклука. За мен лично, науката е нещо велико и приветствам иновациите, но все пак си мисля, че единствения начин да накараш мнозинството да се замисли за даден проблем, е когато го включиш в процеса по решаването му.


| RSS feed for comments on this post

Comments are closed.