Преди една седмица в статията: “Добрите лидери са и добри последователи” направих кратка аргументация, защо аз ще се включва в инициативата “Часът на земята”.
Днес искам да дам своя малък отчет пред себе си, и пред вас. В събота 27 март, в 20:00 аз изгасих осветлението, и това не беше трудно защото излизах. По интересно е, на къде се бях запътила – към едно от местата с панорамна гледка към центъра на Варна. Мястото трябваше да бъде телевизионната кула, но поради гъстата мъгла там, слязохме на по-ниска надморска височина където мъглата се бе разсеяла. В издирването на това място не ползвахме фенерче, може би защото бяхме 2-ма, може би защото влязохме в чужд имот без покана, може би защото искахме да сме част от “Часът на Земята”, но си мисля, че основната причина бе друга: тъмнината пред очите, не е толкова страшна, като тази в душата. Спирам до тук. И преминавам към доказателствения материал – снимките, които бяха и целта на малката ни експедиция. Те са дело на mAze – сърдечни благодарности, към него.
Ето как изглеждаше централната част на Варна в 21ч.

Нека приближим малко, за да ви дам 2 ориентира: Катедралата Свето Успение Богородично (в дясно) и Военно-морското училище “Н.Й. Вапцаров” (в ляво). Те ща са ви достатъчени, за да придобиете представа за някои от емблематичните сгради на Варна, чието осветление не бе изгасено.

Община Варна трябваше да се включи в инициативата, поне аз с такова впечатление останах. Но не е важно какво не направиха някои, по-важно е, че имаше такива които направиха. След като разгледах снимките видях как кадъра заснет в 21:25 и този 15 мин след изтичане на “Часът на Земята” има разлика. Разбира се някои могат да кажат, че не края на кампанията, а началото и е по-показателен, но … не ми пука. За да видите разликите просто преминете с курсура през снимката за да видите следващата.

Искам да благодаря, на всички които изгасиха осветлението си в 20:30ч. за 1 час. Не е моя работа да им благодаря, не е и мое това право, но имам истинска потребност да го направя, затова надявам се да ми бъде простено това “своеволие”. Благодаря ви. Винаги съм обичала Варна, както и винаги съм твърдяла, че сме студени хора, само че винаги има “но”.

И накрая една снимка, която според мен доста ясно показва, какви сме ние хората и как трябва да живеем: цветно и разнообразно.

Благодаря за съдействието на Сдружение „Здраве и репродукция“