Всеки път когато мия чиниите си представям една и съща гледка – разпадащите се късчета дунапрен на гъба стояла на слънце. И най-малкият полъх на вятъра ги разнася по тревички, камъчета и най-сладкото – из почвата. Полепват там след първия дъжд и стават неизменна част от земята – тази наша благодат, от която искаме чиста и здравословна храна. Знам, че миенето на чинии с конвенционална гъба за съдове и визуализирането на разпадащите се песъчинки полиуретан влизащи в доматите и краставиците ми граничи с фобия, мания, параноя или друго популярно съвременно състояние. Но и откриването в градината ми на сезали, найлони и парчета пластмаса от преди 50 – 60 години (наследство от предишните собственици на имота) не ми помагат много по повод моята мания за разпадащата се гъба за миене на съдове. Много време ми отне да реша да потърся алтернатива, а самото търсене ми коства тежък физически труд – час зад компютъра. Бях изненадана, че има не само една, две или три възможности. Ето моят опит до тук и това, което ми предстои да опитам.
… прочети целия текст»