Първо нека откроя едно важно разграничение, което съществува в моята глава, но не съм проверявала дали и в нечии други. А именно, че селата са делят на два вида, които си приличат точно толкова колко Астерекси и Обеликс – и двамата са гали и до там. Първият вид са тези от градски тип. В близост до големия град (на около 10 км), с добре поддържана инфраструктура (главен път, редовни автобусни линии, детски градини, действаща църква и т.н.)., дворове от около 600 – 800 кв.м. цени от 6 000 000 – 8 000 000 лева, евро, картофа…. В някои от тях дори си имат и ветеринар, абе изобщо цивилизована работа. За тази цивилизация аз нищо не зная. Но затова пък смея да се самоизтъква по въпросите на другите села – вторият тип.
Един обикновен неделен селски ден с дете, змия и още нещо. Спокойствие и само спокойствие, както е казал Карлсон!
Лежерен неделен ден. Като никога, всички сме си на село упиянени от мързел – дори и на кучето не му се мърда много. След цяла една пролетно-дъждовна работна седмица тревата е буйнала, а въздухът е натежал от влага. Чудесно време за да провери човек, там ли му е градината или е решила да заживее свой див и неукротим живот. Единодушно решаваме, че днес няма да се коси. Какво ще се прави – мислим в крачка или почти, защото си се излежаваме кой където и върху когото намери. Финализираме дизайна на новата ни ограда и врата, които ще са от ковано желязо. Главният архитект на фамилията иска да има символа на Уроборос. Аз съм си фен така че не ми трябва много да се съглася. Дали от там тръгна или от някъде другаде, но и с Крум (7 годишният) се заприказваме за змии. … прочети целия текст»
Рецептата за кокосови палачинки има за цел, не да се самопохваля – защото не е моя. Шокирах ли ви? Целта й е да споделя какво ми е харесало в безглутеновите палачинки и какво не. Любимите ми рецепти из интернет са тези с много красиви снимки и много-малко текст. Ще се придържам към това и току виж почна да харесвам още повече и себе си. Но много често тези красиви кулинарни рецепти, всъщност са несполучливи. Понякога причината е в мен – изключително невъзможно, рядко, но веднъж в хилядолетието се случва (признах си). А понякога просто човекът от който я взаимствам е естет, но има различни от мен критерии за вкусна храна. Ако и вие обичате да експериментирате с малко вам известни рецепти и различни кулинарни блогъри, то се надявам да ви е полезна новата ми категория „Храна“
Когато се събудиш в неделя сутрин и отвориш очи, очакваш да видиш през терасата цъфналите дръвчета, неуморно зеления чемшир и като бонус някой синигер, кълвач, катеричка или пеперуда. На дали очакваш да видиш мравки – големи тлъсти, черни и пъргави като въгленчета. Лазещи точно над главата ти. Естествено почваш да броиш, да проследяваш какво и на къде са тръгнали. В един момент се панираш, защото изглеждат ужасно неорганизирани и си казваш – що за мравките сте вие? Отдаваш го на ранния час! После поглеждаш часовника – някъде около 10 часа е, не няма да е от часа – просто и тия мравки са се смахнали. Цял двор имат, цяло село имат – а са решили да се загубят именно в моята къща, над моето легло. Естествено мъжката половина от леглото решава да вземе нещата в свои ръце – става и си обува пантофите, а аз се ужасявам. Той вече е „взел нещата в свой … по-скоро гръб“. Една мравка прилично размазана от гърбът му се търкаля до мен – труп в леглото рано сутрин. Денят предполага да е различен. Ставаме разглеждаме ги, умуваме. Предлагам да изловуваме няколко. Успешно се справям. В резултат на което установявам, че въпреки тромавия им размер са дооста пъргави и някак шокирани – особено когато ме полазят. Абе вие мравки сте наистина зле – аз трябва да съм шокирана. Лазите моята ръка, лазите над моето легло – лазили сте по моя мъж. Е това вече е недопустимо, дори ми отнеха правото аз да се шокирам. Нещата излизат извън контрол! … прочети целия текст»
Три абсолютно, радикално отблъскващи се като полюсите на магнит (ако магнита беше с три полюса) статии започнах от началото на тази година. И в края на краищата реших да стартирам 2020-та с нещо което описва мен самата в голяма степен. Все пак това си е личен блог, ще си говоря за себе си коооооолкото си искам. Или не съвсем.
Чета си аз тука, скришом една книжка. То напоследък основно така чета и такива разни чета: я на д-р Робърт Мелило „Откъснати деца“, я на д-р Джош Акс „Яжте мръсно“ та все някакви „здравни“ книги. Ужас, явно остарявам или още по-страшно помъдрявам и почвам да търся храна не само за душата, но и за тялото и връзката между тези двете. Та може би най-естественото продължение на д-р Джон Акс (Dr. Josh Axe) и д-р Робър Мелило (Dr. Robert Melillo) е автора на настоящата – „Без кариес: невидимата връзка на зъбите с цялостното здраве“. С тази разлика, че авторът е „тя“ и освен, че е жена е и българка. Освен, че е българка е и варненка. Е как да не я зачете човек, най-малкото от градски патриотизъм и феминистки цинизъм … обаче аз не съм от тия дето четата заради патриотизма или феминизма … прочети целия текст»
Ако обичате предизвикателствата или просто обичате себе си, подарете си един прекрасен и смислен месец юли. Едно от малкото преживявания, които сама съм си причинила и съм безкрайно горда от себе си е месеца ми без пластмаса, който с променлив успех продължи близо половин година. Разбира се че ще си говорим и за мен, а не само за еднократната пластмаса и колко вредна и опасна е тя. Всъщност и двете теми не са интересни, по-интересното е как човек си поставя малки цели, които го правят една по-добра версия на самия себе си. А когато променят и света около нас, е двойно по-сладко – почти като ръчно приготвен ванилов сладолед с напълно разградима опаковка, но и за сладоледа – друг път. … прочети целия текст»
Баба Яга, както сигурно се досещате не винаги е била баба, но затова пък винаги си е била Яга … може би. А ето какво се случило един ден или още няколко след това … може би:
Млада девойка ни много красива, ни много грозна – с други думи съвсем нормално грациозна. За нея това не било от значение, защото живеела в усамотение. Малко в страни от града, на чудна полянка една. Харесвала птички, дървета, треви и за нея природата била най-важна, като чели. Разхождала се сред полята, разглеждала тревата, газила боса в реката. Брала, събирала и сушила, етерични масла доста чевръсто варила. Един ден незнайно как и кога, … прочети целия текст»
Всеки път когато мия чиниите си представям една и съща гледка – разпадащите се късчета дунапрен на гъба стояла на слънце. И най-малкият полъх на вятъра ги разнася по тревички, камъчета и най-сладкото – из почвата. Полепват там след първия дъжд и стават неизменна част от земята – тази наша благодат, от която искаме чиста и здравословна храна. Знам, че миенето на чинии с конвенционална гъба за съдове и визуализирането на разпадащите се песъчинки полиуретан влизащи в доматите и краставиците ми граничи с фобия, мания, параноя или друго популярно съвременно състояние. Но и откриването в градината ми на сезали, найлони и парчета пластмаса от преди 50 – 60 години (наследство от предишните собственици на имота) не ми помагат много по повод моята мания за разпадащата се гъба за миене на съдове. Много време ми отне да реша да потърся алтернатива, а самото търсене ми коства тежък физически труд – час зад компютъра. Бях изненадана, че има не само една, две или три възможности. Ето моят опит до тук и това, което ми предстои да опитам. … прочети целия текст»
Явно вече сте се досетили, че основното ми занимание е сeлото, къщата и женските домошарски занимания. Обаче дори и на село, човек си има малки тайни … или поне докато не се отбие до съседите в пълно вело снаяражение – вече съм разкрита. Честит ми първи вело поход! Неочакван, раздрусващ, изпълнен с любопитности. Затягайте каските и да отлитаме с бясна скорост от .. на дали повече от 8 км/ч. … прочети целия текст»
