Един обикновен неделен селски ден с дете, змия и още нещо. Спокойствие и само спокойствие, както е казал Карлсон!

Лежерен неделен ден. Като никога, всички сме си на село упиянени от мързел – дори и на кучето не му се мърда много. След цяла една пролетно-дъждовна работна седмица тревата е буйнала, а въздухът е натежал от влага. Чудесно време за да провери човек, там ли му е градината или е решила да заживее свой див и неукротим живот. Единодушно решаваме, че днес няма да се коси. Какво ще се прави – мислим в крачка или почти, защото си се излежаваме кой където и върху когото намери. Финализираме дизайна на новата ни ограда и врата, които ще са от ковано желязо. Главният архитект на фамилията иска да има символа на Уроборос. Аз съм си фен така че не ми трябва много да се съглася. Дали от там тръгна или от някъде другаде, но и с Крум (7 годишният) се заприказваме за змии. … прочети целия текст»