Може ли да се съчетаят велосипед, маркетинги и екология. Вариации наистина има, но аз ще се спра на една конкретна идваща от САЩ. EVELO е електрически велосипед, създаден от Boris Mordkovich и Anna Mostovetsky. Двамата обичат природата, обичат велосипедите и обичат да пътуват. За това решават да превърнат това в бизнес, но не такъв на всяка цена. Създават своя електрически велосипед, неговия се казва Ares (Овен), а нейния Aurora (Зора), … прочети целия текст»
Обичам да шофирам, признавам си – виновна. Обичам също да карам и велосипед – о да. Но пък ходенето пеша си е съвсем друга бира. Всъщност да и бирата има общо. Когато съм с колата или с велосипеда не пия, докато като съм пеша … ех колко сладко е една студена биричка, преди, по време или след ходенето. Някои ги вземат присърце и трите на веднъж, при едно ходене. Но както казват производителите – консумирайте умерено и с мярка 😉 Обратно към ходенето обаче – ходом марш.
Всички знаем, че ходенето пешa е много полезно нещо е не всички можем да цитираме конкретни данни, болести и детайли в подкрепа на това твърдение, но стига да поиска човек може да намери кратка или обстойна информация с цифри, проучвания или само догадки. Няма начин да не сте попадали … прочети целия текст»
Имам две любими теми: животните и боклука. Тъй като за първите стана дума в понеделник, днес е ред да се върнем към боклука. Къде са ви найлоновите торбички? Моите в къщи си живеят и се множат в един шкаф и въпреки, че от 5-те години използвам торби за многократна употреба, все някак найлонките успяват да се промъкнат в ежедневието ми. Но всяко добро съжителство има своя край. Ако и вие сте решили да намерите ново жилище за найлоновите си торбички, то тогава има два прости варианта. … прочети целия текст»
Не знам дали вече сте чули, но от края на миналата година работи проект, който цели да върне тарпаните в България. А какво всъщност са тарпаните? Лирично: онова което те кара да въздишаш дълбоко и замечтано когато ги срещнеш в планината. И практично, в превод от татарски: диви коне.
Ако някога сте се питали или някой е питал вас: От къде идват конете? Ето един възможен отговор – от тарпаните. Това са диви коне, които са се срещали в Азия и Европа, но с времето са били претопени, унищожени, заличени. В началото на XX век, учени от централна Европа, решават да експериментират и да се опитат да върнат този изчезнал вид, като селектират коне с близки характеристики до оригинала и ги пуснат на свобода за да възвърнат първичните си характеристики. Втората световна война обаче, … прочети целия текст»
Всъщност защо казват, че по Коледа стават чудеса? Според мен, ако трябва да си говорим за чудеса най-подходящото време е Великден, какво ще кажете?
В основата на всяко нещо, включително и чудо, е някакво действие или бездействие. Предвид това че предстоят четири почивни дни си мисля, че всеки ще намери време и за двете. Та в момента в който ви омръзне бездействието или стандартните празнични трапезни действия, може да направите едно малко чудо което да разкрасява вашия делник и да го превърне в малък ежедневен празник. Предлагам ви няколко чудновати иде за … прочети целия текст»
Вижте тази снимка:
Виждате един човек и това което той има. В една снимка.
Много ли е или малко?
– Достатъчно.
Нека сме си достатъчни!
Проект на Sannah Kvist “All I Own” – нищо излишно.
Седмицата на гората … тю, тю … е на път да отпътува – дам. Обаче остава въпроса: Къде е гората и на къде ще пътува? Според ООН вече е в многопрофилната болница за активно лечение, обаче лечението всъщност не е много активно. Темпа на обезлесяване се засилва – 6,4 милиона хектара годишно изчезват. Опитайте се сега да си представите колко точно е това като площ. Чакайте, ще ви помогна. Картинката е следната, представете си как малко повече от половината територия на България се превръща в пустощ. Вие си изберете коя половина да е. И това се случва всяка година. Вярно не на едно място, но все на една и съща планета. … прочети целия текст»
Спомняте ли си онези дни в които масово се спортуваше, ходеше се на пикник или пък на манифестация… Аз не си ги спомням, но ми липсват. Странно как нещо което никога не си преживявал, може да ти липсва. Факт е, че все по-рядко хора от различни възрасти, професии и сфери на живота могат да бъдат организирани да направят нещо заедно, независимо от това че не се познават. Единствените прояви на колективизъм са протестите, обаче къде останаха положителните примери? Отговорът е простичък – в миналото. Тогава всички под строй са били масово организирани от предприятието или училището да се включват в дадена проява с конкретен повод. Е тогава е било доброзорно, а днес е само зорно. Доста труд и усилия се искат за да се организира проява за всички и то с вход свободен. В края на краищата кой би отделил толкова време и сили без да получи нещо в замяна. Всъщност се оказва, че има кой … прочети целия текст»