Краят на месец май, най-малките и най-големите вече са на вълна – край на училището. Всички са щастливи защото идва лятото, но най-вече защото няма да има училище. Което е странно, поне за всички нас които работим между 8 – 16 часа в денонощието, 5 – 7 дни в седмицата, 11 – 12 месеца в годината. Та да се чуди човек защо толкова се радват на края на учението, което е едва 9 месеца в годината и като се има предвид какво следва след 12-ти клас. Е не ги разбирам абитуриентите. Всъщност проблема не е в децата и в това че се радват на ваканцията, както и проблема при нас възрастните не е в това че работим – проблемът е къде и най-вече как.
… прочети целия текст»

Щеше ми се да избягам от заглавия като „Кървав водопад“, „Освирепялата природа“ и други в дъха на вампиризма. За това си избрах умереното „Пурпурен водопад“, а той наистина е червен, но е и малко по-различен от другите водопади – изглежда като дълбока прободна рана в плътта на Анктарктика.

Всъщност раната представлява разтапяне на ледовете, което е разкрило отдавна зариното под замръзналите пластове езеро. Преди два милиона години (ако датировката е правилна) във водата на езерото живеели микроогранизми чиито телца придават и до днес червеният цвят на топящия се лед. Без светлина, без топлина и без кислород тези малки организъмчета са в състояние да виреят. Успяват да живеят единствено от богатата на сол и йод вода. Водата, която лека полека се разтапя и може би проблемат ще стане по осезаем когато ледът за коктейлите вземе да недостига.

Всъщност този „Червен водопад“ май си е истинска рана, показваща промените и проблемите с топенето. Рана която с голяма вероятност е твърде сериозна за да бъде излекувана от причинителя си.

А дали изобщо някой я лекува?

Зеленото вече е част от ежедневието, не заради друго ами защото е пролет 😉
Всъщност да си иновативен и креативен в днешно време е почти равно на това да мислиш за природата, за въглеродния отпечатък и за оптималното използване на всеки ресурс. Така зелените форуми набират все по-голяма популярност. И тук не говоря за онези .. фалшивите, които се организират от и в разни молове. Това е абсурд, който продължавам да недоумявам – как стерилната среда на големия закрит търговски център може да е място за зелени и естествени решения които имат смисъл само ако успеят да ни доближат до природата и да научим уроците които тя ни дава. Та идеята за нещо цветно поставено на закрито далеч от слънце, вятър, дъжд и почва, не е нищо повече от лош зелен маркетинг или нещо като greenwashing. Лично възмущение и мнение с което не искам да ви ангажирам повече.

Връщам се към същината, а тя е технологична, щадяща природата и даваща решения. … прочети целия текст»

Темата, че никой и нищо не е това което е в същност винаги е актуална за хората на науката, и тези на изкуството. Ето ни в деня след изборите, с вечният въпрос примесен с лек смут: и сега? Може би отговорът го знаем, всеки един сам за себе си, дълбоко някъде там. Но за да стигнем до сърцевината трябва да минем през маските, като средство за прикритие, за защита или пък като начин да бъде изразена истината. Различен подход, едно изразно средство. И тук идва датчанинът Bertjan Pot който въпреки отдалечеността си може да даде картина и за нашето общество.

Е разбира се г-н Pot едва ли е предполагам каква ще е моята трактовка върху неговото творчество, но аз мога само да му благодаря и да констатирам колко космополитно и универсално изразно средство е неговото изкуство щом чрез него може да бъде описана дори и нашата българска реалност.
… прочети целия текст»

Тъй като неделя наближава ми се щеше да напиша нещо, което да ви помогне по някакъв начин в решението какво да правите в деня на вота: да гласувате или не; да подкрепите десни, център или леви. … Обаче после се замислих – аз не искам никой да ми помогне да направя своя избор. Всъщност ние сме достатъчно интелигентни за да можем сами да вземаме решения и независимо от това какво изберем да можем след това да продължим, да не загубим критичност, активност и разум. И реших, че ни трябва нещо положително, нещо хубаво, нещо ново и смислено. Та се размечтах и се разрових из моите любими зелени сайтове и видях редица уникална (умни и практични) сгради, продукти, идеи и услуги, красиви произведения на изкуството и един пълен с възможности свят. После пак се сетих за изборите и ми стана тегаво. Сетих се за идващото лято и покачването на цените на тока, за това от къде тръгна всичко и на къде върви. Да неделя наближава, но ще мине и след това … прочети целия текст»